Има козметични забележки. Добро състояние.
 
За изданието
  1. Издателство
    Отечество
  2. Град на издаване
    София
  3. Година
    1980 г.
  4. Език
    Български
  5. Страници
    208
  6. Корици
    Меки
  7. Преводач
    от руски Христо Радевски
  8. Художник
    Венелин Вълканов
  9. Поредици и библиотеки
    Библиотека за ученика
  10. Категория
    Библиотека за ученика
     
  11. Дебелина (мм)
    10
Предговорът във всяка книга е първото и заедно с това последното нещо; то служи или за обясняване целта на съчинението, или за оправдание и отговор на критиките. Но обикновено читателите не ги е еня за нравствената цел и нападките в списанията и затова не четат предговорите. А жалко, че е така, особено у нас. Нашите читатели са още толкова млади и простодушни, че не разбират баснята, ако на края й не намират нравоучението. Те не долавят шегата, не чувствуват иронията; просто са лошо възпитани. Още не знаят, че в доброто общество и в добрата книга явната ругатня не може да има място; че съвременната образованост е изнамерила оръдие много, по-остро, почти невидимо и въпреки това смъртоносно, което под булото на ласкателството нанася неотразим и верен удар. Нашите читатели приличат на оня провинциалист, който, ако подслуша разговора между двама дипломати, принадлежащи към враждуващи царски дворове, ще остане уверен, че всеки от тях мами своето правителство в полза на взаимната, най-нежна дружба.
 
Тази книга неотдавна изпита върху себе си нещастната доверчивост на някои читатели и дори списания към буквалното значение на думата. Някои ужасно се обидиха, и то не на шега, че им дават за пример такъв безнравствен човек като Герой на Нашето Време; други пък твърде тънко забелязваха, че съчинителят е нарисувал своя портрет и портретите на своите познати... Стара и жалка шега! Но явно е, Русия така е сътворена, че всичко в нея се обновява, с изключение на подобни нелепости. И най-вълшебната от вълшебните приказки у нас едва ли ще избегне упрека в опит за оскърбяване на личността.
 
Герой на Нашето Време, уважаеми господа, е наистина портрет, но не на един човек: това е портрет, съставен от пороците на цялото наше поколение в пълното им развитие. Вие пак ще ми кажете, че човек не може да бъде толкова лош, а аз ще ви кажа: щом вярвате във възможността да съществуват всички трагични и романтични злодеи, защо тогава не вярвате в действителността на Печорин? Щом се любувате на измислици, много по-ужасни и уродливи, защо тогава този характер, дори като измислица, не намира у вас пощада? Може би затова, че в него има много повече истина, отколкото бихте желали?
 
Ще кажете, че нравствеността не печели от това. Извинявайте. Твърде много хранихме хората със сладкиши; стомахът им се развали от това: трябват горчиви лекарства, остри истини. Но да не си помислите, че авторът на тази книга е имал някога гордата мечта да унищожи хорските пороци. Избави го, боже, от такова невежество! Нему просто беше весело да рисува съвременния човек, както той го разбира, и за негово и ваше нещастие твърде често го е срещал. Достатъчно е, че болестта е открита, а как ще се излекува - това вече господ знае!