Имат козметични забележки. Добро състояние.
 
За изданието
  1. Издателство
    Хемус
  2. Град на издаване
    София
  3. Година
    1994 г.
  4. Език
    Български
  5. Страници
    768
  6. Корици
    Меки
  7. Преводач
    от английски Боряна Севкова-Вулова
  8. Категория
    Любовни романи
  9. Дебелина (мм)
    30
 
Книга първа
Пролог
Декември 1992
ЧРД
В целия свят милиони почитатели на суперзвездата Ник Ейнджъл отпразнуваха трийсет и петата годишнина от рождението му и премиерата на най-новия му филм "Тъжният убиец".
 
Студио "Пантър" излезе със специално съобщение, че Ник няма да присъства на премиерата на "Тъжният убиец" в Лос Анжелос, както се очакваше. Според говорителя на Ейнджъл актьорът щял да прекара рождения си ден в Ню Йорк.
 
"Ю Ес Ей Ту дей"
 
Ню Йорк, 15 декември 1992
 
От както се помнеше, утрините бяха най-неприятното време за Ник Ейнджъл. Излежаваше се в леглото със затворени очи, без никакво желание да напусне спокойствието на тъмнината, и се опитваше да се пребори с неохотата си да стане и да се изправи лице в лице с още един пореден ден. Особено пък този - рождения му ден.
 
Трийсет и пет.
 
Ник Ейнджъл бе изпълнил трийсет и пет.
 
Господи! Вестниците щяха да изпитат страхотен оргазъм от това. Вече не беше момчето чудо. Възрастта бавно пълзеше към него.
 
Лежеше, без да помръдне. Може и да минаваше обед, но колкото повече отлагаше ставането, толкова по-добре, защото му беше ясно, че щом се размърда, веднага ще се нахвърлят върху него. Хъни - приятелката му, с която живееше. Харлан - неговият така наречен камериер. И Тереза - вярната му помощничка, шампионка по карате.
 
Неочаквано чу някой да се движи из стаята му. Леко шумолене на коприна и едва доловим аромат на "Уайт Дайъмъндс" - Хъни бе голяма почитателка на Лиз Тейлър. Всъщност Хъни изобщо си беше почитателка - на периоди.
 
Така-а... и защо изобщо е с нея?
 
Основателен въпрос. Там е работата, че в живота му има твърде много въпроси и твърде малко отговори.
 
Хъни тихо пристъпваше към него. Красивата блондинка Хъни с умопомрачителното тяло и с ум колкото на пиле. Усети, че тя вече се е изправила до леглото му и го гледа с желанието да го събуди.
 
Много лошо, скъпа. Махай се от главата ми. Не съм в настроение.
 
Щом се убеди, че си е отишла, бързо стана и за по-сигурно се заключи в модерната си баня, чието обзавеждане бе от стомана и стъкло.
 
Оох... Ник Ейнджъл сутрин. Вече не бе някогашният мъж, макар че все още бе привлекателен - въпреки петте килограма излишно тегло, кървясалите очи и разпътния начин на живот.
 
Ненавиждаше се заради вида си. Отвращаваха го излишните килограми, които бе натрупал. Трябваше да спре да пие. Нямаше да е зле да сложи в ред живота си.
 
Ник Ейнджъл. Въздълга черна коса. Наситено зелени очи. Бледа кожа. Набола брада. Макар че бе висок близо един и осемдесет, изобщо не изглеждаше едър. Хубостта му нямаше нищо общо с идеалното. По-скоро като че ли поглъщаше..., омайваше. И въпреки че бяха кървясали, зелените му очи пронизваха и хипнотизираха. Носът, който някога бе чупил, му придаваше необходимата доза фаталност.
 
Ето, навърши трийсет и пет. Възрастен.
 
По-възрастен, отколкото си бе представял, че ще стане.
 
Светът обаче продължаваше да го обича. Почитателките му все още го боготворяха, защото е Ник Ейнджъл, и той им принадлежеше. Те го бяха издигнали на едно изключително място, където обаче бе пълна лудница и никой не можеше да остане с ума си.
 
Това вече е прекалено много - мислеше той с горчивина, докато плискаше вода на лицето си. - Ласкателствата, безкрайното внимание. Унищожителни... досадни... задушаващи... Ужасно противни.
 
Усмихна се мрачно.
 
Добре дошли в приюта за душевноболни. Добре дошли в моя живот.
 
Вдигна телефонната слушалка и се обади в подземния гараж на един от шофьорите си - телохранители.
 
- След малко слизам - предупреди тихо с дрезгав глас. - Изкарай ферарито. Не искам шофьор.
 
И се обади на летището да ми подготвят самолета. Ще летя.
 
- Добре, Ник. Аа, честит рожден ден, приятелю.
 
Майната му на рождения ден. Знаеше, че цял ден ще чува единствено това.