Размер 18 х 12 cm

Мирчо Спасов е български офицер от Народната милиция и Държавна сигурност (генерал-полковник) След установяването на тоталитарния комунистически режим работи в Държавна сигурност, а между 1957 и 1973 година е заместник-министър на вътрешните работи.

От 1 ноември 1944 година Спасов е областен началник на милицията в Русе, където също бързо става известен с убийства, изнудвания на заможни граждани и създаването на незаконен концентрационен лагер. Дейността му предизвиква оплаквания от местни комунистически функционери за злоупотреба с власт, корупция, пиянство и „битово разложение“ и случаят е разгледан от висшето партийно ръководство, но в крайна сметка той не е наказан, а е преместен в столицата.

След кратък престой в кадровата служба на милицията, на 1 март 1948 година е преназначен в Държавна сигурност. След Априлския пленум през 1956 година, когато Тодор Живков се утвърждава като лидер на БКП, Мирчо Спасов е издигнат на ключови позиции в МВР. На 1 юни 1957 година става заместник-министър на вътрешните работи. Първата му значителна задача на този пост е ръководството на започналата в началото на следващата година мащабна кампания срещу „хулигани, крадци-рецидивисти и други разложени елементи“, при която голям брой хора са арестувани – по предварителни списъци или заловени по улиците в „неприлично облекло“ – а 1145 души, сред които 167 деца, са изпратени в концентрационния лагер „Белене“. Той е активен поддръжник на лагерите, за които отговаря като заместник-министър и които смята за „по-силно респектираща мярка, отколкото съдебната и затворническа процедура“.