Автор: Преслав Стоянов

Обем: 384 стр.

Размер в мм: 230 х 300

Издател: Изток-Запад

Корица: Твърда

Година на издаване: 2024

Състояние: На склад при доставчик

“Различните тенденции в третирането на оркестъра както по отношение на тяхната тясно технологична реализация, така и на идейно-естетическата им основа, представляват въплъщение на късномодерните разбирания, светоглед и чувствителност. От такава гледна точка може да се твърди, че тенденциите са своеобразен симптом на времената и нравите на съвременната действителност. XX – XXI в. е време, в което идеята за идентичност (не само в музиката, но и въобще в постмодерното общество) се основава на разбирането за уникалност и оригиналност на индивидуалния почерк. […] В тази обща картина на неприемане на традицията (където едни автори я отхвърлят, други я преразглеждат и малцина я развиват) се наблюдава тенденцията на разпад на единството и възцаряване на индивидуалното. Тук се ситуира и оркестровото изкуство, чиито отделни тенденции представляват симптоми на късния XX – XXI в. – атомизиране на оркестрацията като наука с общоустановени правила и закономерности, при което нейни отделни компоненти придобиват надмощие над останалите.”
Из книгата
Преслав Стоянов е роден през 1981 г. в гр. София. Завършва НМА Проф. Панчо Владигеров, Университета на гр. Бразилия и СУ Св. Климент Охридски. Изучава композиция при Ж. Антунес, С. Ногейра, М. Лима, проф. М. Пеков, проф. Й. Крушев, проф. А. Текелиев и проф. Кр. Тасков. Оркестрация следва при проф. А. Текелиев, като през 2021 г. защитава докторския си труд по симфонична оркестрация под научното ръководство на проф. А. Диамандиев. Хоноруван преподавател по симфонична оркестрация в НМА Проф. П. Владигеров (2019 – 2021) и член на СБК.