Алтернативите на успеха

 

Животът на книгите е безкрайно интересна история. Съдбите им са многообразни като човешките. И по същия начин - непредвидими. Има обаче творби, чиято съдба е предопределена. Такава творба е "Живот във висшето общество". Подобно твърдение не би трябвало да звучи фаталистично, тъй като "орисаните" й дадености са колкото отрицателни, толкова и положителни.

 

Шансовете, с които разполага настоящият роман на Джон Брейн, са обусловени от неговата същност. Той е роман - продължение и подновява разказа за историята, която осигури най-големия успех на автора си. Следователно това е книга, която е написана, за да бъде четена с интерес, да бъде търсена и предпочитана. Писателите рядко пишат продължение на неуспешните си творби. За подобна цел те избират ако не най-доброто, то поне най-популярното, което са създали. При Джон Брейн високото постижение и успехът сред читателите съвпадат (като че ли не само за първи, но и за последен път) в дебютния му роман "Път към висшето общество". Тази творба излиза през 1957 година, за да го изведе незабавно на гребена на литературната вълна, където три години по-рано са намерили своето място Джон Уейн, Кингсли Ей мис и Айрис Мърдок. Успехът е главозамайващ, следващата година романът е екранизиран, като за продукцията са ангажирани първокласни творци (режисьор на филма е тогава младият, но многообещаващ Джак Клейтън, а Симона Синьоре спечелва за ролята на Алис "Златната палма" на XII кинофестивал в Кан и академичните награди на САЩ, Англия и Франция).