картички с размери 10*15 см

издаден .1976 г

Построен е през1754–1762г. от италианския архитектБартоломео Растрели. Бил е резиденция на рускитеимператори, а от юли до ноември1917г. – на Временното правителство. Изграден е с форма на каре с вътрешен двор; фасадите гледат към р.Нева,АдмиралтействотоиДворцовия площад. Парадният вид на сградата се подчертава от пищната украса на фасадите и помещенията. През1918част, а през1922г. цялата сграда е предадена наЕрмитажа.

Първата постройка на мястото на известния по цял свят Зимен дворец на Бартоломео Растрели се появява още приПетър I. Там, на брега наНева, се намират домовете на граф А. Ф. Апраксин, А. В. Кикин, С. В. Рагузински, П. И. Ягужински и Г. П. Черньошев. Домът на Кикин по-късно помещава Морската академия.

През1712г. Петър I нарежда да му построят неголяма „царска къща в холандски стил“. Тя се разположила на мястото, където днес еЕрмитажният театър. През1711г. след сватбата на Петър I иЕкатерина I„малкият дом“ е значително преустроен и превърнат в сегашния дворец. През 1718 г. пред страничната фасада на дома прокарват канал, наречен по името на двореца Зимен канал. Преустройството на първия Зимен дворец е поръчано на архитекта Маторнов. През1716г. той издига втория Зимен дворец. На 28 януари1725г. там умира Петър I.

След 10 г. императрицатаАнна Ивановнасметва, че Зимният дворец е прекалено малък и през1731г. поръчва преустройството му. За новото строителство са изкупени намиращите се в съседство домове на графовете Апраксин и Чернишов и сградата на Морската академия. Те са срутени, а на тяхно място е построен през1735г. новият – трети, Зимен дворец. След смъртта на Анна Ивановна там живе малолетният императорИван Антонович, който остава в него до1741г., когатоЕлисавета Петровназавзема властта.

Императрица Елисавета Петровна също променя по свой вкус императорската резиденция. На 1 януари1752г. тя решава да разшири двореца, след което са изкупени съседните парцели на Рагузински и Ягужински. На новото място арх. Растрели пристроява нов корпус. По съставения от него проект този корпус трябвало да бъде пристроен към вече съществуващия и да бъде оформен в еднакъв стил с него. През декември 1752 г. императрицата пожелава да увеличи височината на двореца от 14 на 22 метра. Растрели е принуден да промени проекта за сградата, а после решава да го построи на ново място. Елизавета Петровна обаче се отказала от преместването на Зимния дворец. В резултат архитектът взема решение да построи цялата сграда наново, а новият проект е приет от императрицата на 16 юни 1754 г.

През 1754 – 1762 г. се появява сградата, която може да се види и днес. По онова време Зимният дворец става най-високата сграда вСанкт Петербург. Сградата включва 1500 стаи. Елисавета Петровна не доживява завършването на строителството, на 6 април 1762 г. делото поема вечеПетър III. По онова време е завършена фасадата на сградата, но много вътрешни помещения още не са готови.

През лятото на 1762 г. убиват Петър III и строителството на Зимния дворец е завършено чак приЕкатерина II. Най-напред императрицата отстранява от работа арх. Растрели. През1763г. тя премества покоите си в югозападната част на двореца. От страната на Дворцовия площад е изградена Тронната зала, а пред нея се появява приемната Бяла зала. Заради нея се премества и трапезарията. До нея се намира Светлият кабинет. След трапезарията следва Парадната спалня, която след години става Елмазени покои. Освен това императрицата нарежда да се построят за нея библиотека, кабинет, будоар, 2 спални и гримьорна. При Екатерина е създадена и зимната градина. Също тогава завършва и построяването на Георгиевската зала.

На 29 септември1773г. в Зимния дворец се състои сватбата на бъдещия императорПавел Iс Вилхелмина фон Хесен-Дармщат (Наталия Алексеевна). След венчавката висшите особи се събират в Тронната зала, а след това последвал бал, който откриват младоженците. Роклята на Наталия се оказва доста тежка заради посипаните по нея скъпоценни камъни и затова тя успява да потанцува само няколко минути.

През1766г. в покоите на двореца по време на раждането умира великата княгиня Наталия Алексеевна. С нея умира и нероденото дете. През1780г.Екатерина IIрешава, че е неуместно публиката да ходи в Ермитажа през нейнините покои. По неин указ е създадена галерия за връзка между Зимния дворец иМалкия Ермитаж, през който посетителите да избягват царския апартамент. Появява се Мраморната галерия и новата Тронна зала. Тя е отктрита на 26 ноември (ден наСв. Георги)1795г. и е наречена „Георгиевска“. Зад нея е разположена Аполоновата зала.

До1790от Парадната стълба се влиза в 5 зали с приблизително еднакви размери. Те водят към 6-а – Тронната зала, разположена в северозападния ъгъл на двореца. През 1790 г. 3-те авансзали са обединени в Голямата зала. Пред тях се оформя Авансзалата, а зад тях – Концертната зала.

ПриНиколай Iсъздават галерия, където поставят 332 портрета на участници във войната от1812г. Архитект Монферан пристроява към двореца Петровската и Фелдмаршалската зали.

През1837г. в Зимния дворец избухва пожар. Не могат да го потушат 3 дни, през което време изнесеното от двореца имущество е поставено околоАлександровската колона. Успяват да спасят много вещи, пострадва само сградата, чието възстановяване се считало за невъзможно. От нея остават само каменните стени и сводът на 1-вия етаж.

Благодарение на архитектите В. П. Стасов иАлександър Брюловсамо след 2 г. сградата е възстановена. Тържеството по случай възстановяването на двореца се състои през март1839г. През1844г. Николай I издава указ за спирането на строителството в Санкт Петербург на къщи, по-високи от Зимния дворец. Те били длъжни да се строят с поне 1 сажен (2,134 м) по-ниски от него.

През1869г. в двореца е въведено газово осветление вместо свещите. През1882г. започвателефонизацияна помещенията. През 1880-те години е изграден водопровод. През1884–1885г. в залите на двореца е изпробвано електрическо осветление, а от1888г. газовото осветление постепенно се заменя с електрическо. Затова във 2-ра зала на Ермитажа построяват електростанция, която за 15 г. е най-голямата вЕвропа.

Александър IIIживее в Зимния дворец крайно рядко.Николай IIживее там до1904г., когато се премества в Царскоселския Александровски дворец. Зимният дворец тогава става място за тържествени приеми, парадни обреди и място за пребиваване на царя при кратки визити в града. От началото наПървата световна войнасградата е отдадена залазарет.

Сградата 8 пъти сменя цветовете на стените си, няколко пъти е достроявана. Преди Първата световна война дворецът е в червено-кирпичен цвят. Именно на такъв фон се случват събитията на Дворцовия площад през1917г.

СледОктомврийската революцияот 1917 г. дворецът става собственост на Държавния музей „Ермитаж“. През1925–1926г. сградата отново е преустроена, този път за нуждите на музея. В днешно време Зимният дворец, заедно с Ермитажния театър, Малкия,НовияиСтария Ермитаж, е част от единния комплекс „Ермитаж