Албум 56 стр. с над 50 рисунки от личния архив на художника и показани на изложба в сградата на "Интеркомерс" АД. . Перфектно състояние, всяка рисунка е на отделна страница, може да се експонира отделно в рамка или без. Предговор на български и английски от Ирина Михалчева.

 

--------

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D1%8A%D1%80_%D0%9F%D0%BE%D0%BF%D0%BB%D0%B8%D0%BB%D0%BE%D0%B2

 

Проф. Александър Поплилов Йончеве роден на 12 май 1916 г. в гр. Кула в многолюдното семейство на поп Лило п. Йончев и Стефка п. Йончева, която е сръбкиня по народност. Баща му е активист на Българския червен кръст с високи награди за активната си дейност. Има четирима братя и една сестра. Завършва Художествената академия “Н. Павлович“- София през 1940 г. в класа на проф. Дечко Узунов със специалност „Декоративни изкуства“. От 1940 г. до 1943 г. е учител по рисуване в столицата. Участва в заключителната фаза на Втората световна война като военен художник /1944-45/ и създава серия от графики за войнишкото ежедневие. По-популярни са творбите му  „Обоз“, „Другари“, „Пленници“ и др. От 1945 г. до 1949 г. е художествен редактор в издателство „Народна младеж“. През периода 1951 – 1955 г. става преподавател по цветен етюд и декоративна композиция в Художествената академия, от 1955 до 1962 г. е доцент и преподавател по плакат в Катедрата по графика, като след 1958 г. е и неин ръководител. Ректор е на ХА от 1962 г. до 1966 г. През 1967 г. става професор по приложна графика. Ръководил е катедрите – „Графични изкуства“ /1959-1960/, „Промишлени изкуства“ /1965-1973/ и „Художествено оформление на книгата, илюстрация и плакат“ /1976-1983/. През 1971 г. му е присъдено званието „Народен художник“.
Проф. Александър Поплилов работи предимно в областта на приложната графика. Бил е художествен оформител на в. “Септемврийче“ и сп. “Пламъче“. Автор е на илюстрациите на повече от 30 книги за деца и на романи, както и на стотици плакати и пощенски марки, на проекти за медали, монети, плакети и значки. Създава поредица от проекти за пространствени решения на български търговски изложбени палати в Пловдив, Москва, Измир, Прага, Загреб, Милано, Мюнхен, Стокхолм и др., като въвежда нови конструкции – модулни, логични, конструктивни и леки.
В живописните си произведения изгражда образи станали символ на епохи и събития – Левски, Паисий, Коперник и др. Особено популярни са картините му „След разстрела“, „Раздяла“, „Васил Левски и Христо Ботев“, „Васил Левски на път“ и др. Работи и в областта на пейзажа, като предпочитаната техника е акварела. Широко известни са и акварелите му – „Море“, „Гора“, „Летен дъжд“ и др.


Александър Поплилов е носител на високи държавни отличия, сред които и орден „Народна Република България“ – I степен /1976/. Почетен гражданин е на Видин от 1973 г. и на Кула. Името му е включено в биографичните справочници на Международния биографичен център – Англия /1992/ и Американския биографичен институт /1993/.
Негова е мисълта „Не давам нашата България за никоя друга държава и съм в пълно смирение към моите съграждани от Кула и към целия български народ“.
Родната му къща в гр. Кула е дарение на общината от съпругата му и е превърната в „Къща музей Александър Поплилов“ и градска художествена галерия. Открита е през 2007 г.
Умира на 9 септември 2001 г. в София.

Знаменателни са думите на големия български художник акад. Светлин Русев за Александър Поплилов – „Александър Поплилов не беше само грижовен учител на своите ученици, но истински самарянин по дух и поведение. Той живееше в някакъв свой добронамерен свят извън грубата реалност, със своя ценностна система, в която на почит бяха човешката нравственост и доброта…Не е възможно да се говори за Поплилов, без да се спомене за високите образци на оформлението на книгата, за учителя, който формира отношението към същностните проблеми на плаката, за големия живописец, експресивен илюстратор, виртуозен рисувач и преди всичко за онова цялостно духовно, артистично и гражданско присъствие, което прави от художника личност на своето време.“