Албум 49 стр. с над 40 непоказвани до тогава рисунки от личния архив на художника и показани на изложба в сградата на "Интеркомерс" АД. . Перфектно състояние, всяка рисунка е на отделна страница, може да се експонира отделно в рамка или без.
--------
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0%D0%B9_%D0%92%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%BE%D0%B2
Николай Петков Владов-Шмиргела (1911 – 1999) е български скулптор, художник, илюстратор, критик и театрален деец. Един от активните творци от 30-те години на 20 век във всички области на изкуството.[1]
Роден е на 4 септември 1911 г. в Шумен. Следва право в Софийския университет и едновременно с това в Художествената академия.
Член е на Дружеството на новите художници (1931) и негов секретар в продължение на 8 години. Карикатурист във вестниците „РЛФ“ (1931) и „Български запад“ (1942). Живописец от 1933, скулптор от 1934 г. Автопортрет (1970).
Директор на Националната художествена галерия, създател на постоянната изложба на икони в криптата към храм-паметника „Св. Александър Невски“.
Скулптурното ателие на художника, в което работи през последните 30 години от живота си, е известно сред художествено-творческата интелигенция с особената си артистична атмосфера и дух.
Автор е на труда „Скулптурата по нашите земи“ (1961) и на много статии и студии в областта на изобразителното изкуство.[1]
Няколко години преди смъртта си напуска Съюза на българските художници.[2]
Като скулптор прави множество портрети, композиции и паметници.
Създател е на монументалните творби: