Елена Огнянова Боянова, българска писателка - фолклорист и етнограф, е родена на 13.09.1928 г. в село Радуй, Пернишко. Завършила е философия и българска филология в Софийския университет "Свети Климент Охридски", но посвещава целия си живот на изучаването на народното творчество. Работила е като научен сътрудник в Института по етнография при БАН. Била е фолклорист към редакция "Народна музика" в Радио София, както и завеждащ сектор при музикалната дирекция на Министерството на културата. Работила е 32 години в издателство "Български писател" - пет години като секретар-редактор на уникалното издание "Българско народно творчество" и е съставител на няколко тома в него, а след това като редактор в отдел "Белетристика". Записала е над 25 хиляди народни песни и приказки от цяла България. Съвместно с академик Михаил Арнаудов издава "Българско народно творчество" в 13 тома. Автор е на редица книги, сред които "Български народни приказки" (1962), "От извора. Фолклорни студии" (1980), "От Коледа до Коледа", "Не сме от сега" (1983), "Достигнало до нас" (1984, 2003), "Ние, шопето! " (1985), "Жената на баща ми" (1989), "Среща с греха" (2002), "Традиции и празници в България" (2002), "Ум сила надвива - Български народни приказки, пословици, поговорки, гатанки" (2006) и др., както и на публикации в периодичния печат, някои от които популярни и извън пределите на България.