Вестоносецът ме изгледа недоверчиво.

- Виж хората наоколо - рекох, без да се тревожа, че наоколо няма никой. - Кой кладарец освен мен би могъл да е Белаур... ъ-ъ-ъ, Страшния?

- Лордът поръча да проверя белега - каза той с треперещ глас.

Направих му и това удоволствие. Очите му се разшириха при вида на дългата, неприятно бяла черта, слизаща надолу по гърба от лявото ми рамо. Навлякох отново дрехата си.

- Е?

Той стана и се поклони за всеки случай:

- Елате с мен, о, рицарю на меча!

- Какво? ! Чак до Брега на Златото с един... - възкликнах, но спрях навреме, преди да го обидя - ...южняк?

Той ме погледна и хладно заяви:

- Лордът поръча да сте там до две седмици, рицарю на меча.