"Хората, които природата е лишила от естетическо чувство и които разбират поезията посредством разсъдъка си, а не със сърцето и духа, въстават против историческите романи, като считат за незаконно обединяването на историческите събития с частните произшествия. Но нима в действителността историческите събития не се преплитат със съдбата на обикновения човек и, обратно - нима обикновеният човек не взема понякога участие в историческите събития? "

 

С тези редове, писани преди почти сто и петдесет години, великият руски критик В. Г. Белински пламенно утвърждава мястото па Уолтър Скот (15. VIII. 1771 - 21. IX. 1832) и на създадения от него исторически роман в тогавашната европейска литература. Днес историческият роман, получил достатъчно широко разпространение и достатъчно високо признание, вече не се нуждае от защита. Правото на литературата да пресъздава исторически събития, като изхожда от собствените си принципи, не се оспорва. Но това свое право тя дължи в извънредно голяма степен на "автора на «Уейвърли»", както се е подписвал Скот под редица свои произведения, появили се на бял свят след шумния успех на знаменития роман.

 

Преди да се отдаде изцяло на "историческата проза", Уолтър Скот, син на шотландски юрист и сам започнал трудовия си път като адвокат и съдебен секретар, се утвърждава като изтъкнат поет, автор на балади и поеми с подчертано романтически характер, силно повлияни от шотландското фолклорно творчество, като автор и на редица литературно-критически и исторически трудове, като авторитетен и редовен сътрудник на периодичния литературен печат. Сюжетите на повечето от поемите на Скот от този начален период на неговото литературно творчество са почерпани от средновековието. Необичайното, тайнственото, страшното са техен неизменен белег.

 

По-късно, когато създава поредицата от забележителни исторически романи след "Уейвърли", които му донасят световна известност и признание: "Айвънхоу", "Кенилуърт", "Куентин Дъруърд", "Удсток", "Красивото момиче от Пърт" и др., Уолтър Скот също използува теми и сюжети от средновековната действителност, но вече с една съществена отлика в подхода към историческия материал. Без да се отказва от екзотичното, от тайнственото и необикновеното. Скот съсредоточава вниманието си преди всичко върху значителни социално-исторически конфликти, стреми се да проникне дълбоко в социалната, в класовата същност на историческите събития, които описва, отнася се с разбиране и съчувствие към съдбата на народа. Тези елементи на реализъм в изображението на събития и герои стават определящи черти на най-добрите исторически романи на Уолтър Скот, които оказват огромно влияние върху развитието на английската и европейската литература и по-специално върху развитието на историческия роман.