Алекса̀ндър Сергѐевич Пу̀шкин е руски поет, драматург, литературен критик, историк, публицист и белетрист от периода на Романтизма, смятан от мнозина за най-значимия руски поет и основоположник на съвременната руска литература. Той не само подкрепя някои от идеите на декабристите, но и засяга основните социални проблеми на своето време.

 

Творбите на Пушкин са писани под влиянието на сатирата на Волтер, поезията на Байрон и трагедиите на Шекспир. Много от неговите произведения са считани от критиците за шедьоври. Самият Пушкин предпочита романа "Евгений Онегин", който пише в продължение на няколко години. Той е един от малкото поети или писатели, които болшевиките не забраняват, когато идват на власт, може би отчасти дължащо се на факта, че Пушкин самият е бунтар и е в конфликт с правителството поради политическите си убеждения. Дори кръщават Царское село на него.

 

Творчеството на А. С. Пушкин дава основа за много музикални произведения, например операта на Чайковски "Евгений Онегин" (1879) или "Борис Годунов" на Мусоргски (1874). Много от творбите му са екранизирани.

 

Множество градове по света имат паметници на поета. Най-много те са в Русия, като Москва и Санкт Петербург имат по няколко.

 

За българите са интересни едноименните му стихотворение и повест "Кърджали", описващи живота на българите в северното Придунавие - Бесарабия (Буджак) и Молдова и на легендарния кърджалия Стоян Индже войвода с усета на творец-очевидец. За да не остане у никого съмнение за кого точно пише, той ясно посочва в стихотворението: "В степях зелёных Буджака... Семействами болгары тут." и също в повестта: "Кирджали был родом булгар. Кирджали на турецком языке значит витязь, удалец.