Минимални козметични забележки. Много добро състояние.
 
За изданието
  1. Издателство
    Народна младеж
  2. Град на издаване
    София
  3. Година
    1989 г.
  4. Език
    Български
  5. Страници
    342
  6. Корици
    Меки
  7. Преводач
    Маргарита Златарова
  8. Художник
    Татяна Станкулова
  9. Поредици и библиотеки
    Лъч № 92
  10. Категория
    Криминални романи
  11. Дебелина (мм)
    15
 
Кой уби инспектора?
 
"Двете полицейски алфети бясно препускаха по тесните улички в покрайнините на Трапани. Профучаха покрай морския бряг с виещи сирени и спряха сред една поляна.
 
Светлините на фаровете очертаха дългата сянка на един спрял фиат регата. Полицаите наобиколиха предпазливо колата с насочени автомати. В горещата юлска нощ сухата трева пращеше под обувките им.
 
- Никой да не пипа - проехтя гласът на висок едър мъж - единственият в цивилно облекло.
 
От групата се отдели пълничък мъж. Беше трасологът от криминалната лаборатория и носеше куфарче. Насочи фенерче към вътрешността на колата и лицето му болезнено се сгърчи, сякаш разтърсено от електрически ток.
 
- Господи - промълви той, - убили са шефа на Оперативната команда.
 
Сред полицаите се надигна неясен ропот, откроиха се ядни ругатни: "Гадини... копелета".
 
Цивилният мъж остана невъзмутим. Приближи се до трасолога, нареди му да изпълни колкото може по-прецизно задълженията си и нагази в тревата. Запали цигара и запуши толкова вглъбен в себе си, че дори не чуваше кроткия плисък на вълните.
 
Светнаха фаровете на други автомобили, от тях слязоха още полицаи. Пристигна и един микробус, на който се мъдреше надпис: "Сицилианска телевизия". Оттам изскочи телевизионен екип, ръководен от журналиста Нани Сантамария, строен и елегантен мъж.
 
Операторите се приближиха до фиата и започнаха да опипват вътрешността му с ослепителните си прожектори. Светлините се задържаха върху трупа на инспектор Маринео, който се намираше зад волана, с отметната назад глава, отворена уста и ръце, отпуснати на седалката."