Ромен Ролан е френски писател, идеалист, пацифист, антифашист, биограф, романист, носител на Нобелова награда за литература (1915) за творбата си "Жан Кристоф".
Учи в Париж и Рим, дипломира се през 1895 г. с докторат по изкуствата. На 29 години става преподавател по история на изкуството в Екол Нормал Сюпериор в Париж, а осем години по-късно - в Сорбоната.
Поддържа кореспонденция с Лев Толстой, Максим Горки, Махатма Ганди и Алберт Айнщайн.
Романът му "Жан Кристоф" се състои от 10 книги и е най-големият познат роман досега, преведен на много езици.
Ромен Ролан е вероятно един от най-горещите привърженици на Обществото на нациите и обединяването на духовните сили на човечеството срещу варварството. Една от причинете да бъде присъдена на Ромен Ролан Нобеловата награда за 1915 е книгата му "Над суматохата". Това са поредица статии писани в Швейцария в началото на Първата световна война и издадени в сборник. В тази Европа, която загива, а нейните деца взаимно се избиват, писателят призовава към създаване на гражданско пространство и "крепост", в което високите морални и духовни ценности да властват над несправедливостта и омразата между нациите. Книгата започва с изречението "Великият народ, в плен на войната трябва да брани не само границите си, а и своя разум". Патосът за необходимостта от "обединяване на всички свободни и братски сърца в света" и задължението на братята по перо: "Занаята на интелектуалците е да дирят истината сред погрешните представи", звучат и днес актуално и не са изгубили силата си.