В най-големия си роман Владислав Реймонт за първи път в полската литература успява да подчини така органично окраската и нюансите на стила на авторската си концепция. "Селяни" са пропити с изключителни природни картини, в тях диша пейзажът на Средна Полша, умореното вечерно небе и сочният изгрев. Всички часове на деня, всички месеци на годината оставят по страниците на романа феерията на своите цветове, вкуса на въздуха и водата си. Но именно тук е и новаторското отношение на Реймонт към описанието на природата. Срещаме се с функционална картинност на разказа. Природните картини са органично свързани с духовния мир на героите, определят го и се доизграждат чрез него. А това е най-стилното осъществяване на неразривната връзка между човека и природата, която представлява част от основната концепция на Реймонт. Силно впечатление прави и езикът на епопеята - той е една специфична емулсия от народни говори и строен литературен изказ. А диалектизмите са издържани умело в границите на образната индивидуализация и речевия колорит.