Тил Уленшпигел и Шарл дьо Костер

Най-бистрата и студена вода извира дълбоко от земните недра, най-жизнената и трайна литература блика от глъбините на народната душа. От този непресъхващ източник са черпели вдъхновение всички велики писатели: Омир и Виргилий, Шекспир и Гьоте, Толстой и Вазов. На този вечен извор дължи безсмъртието си и Шарл дьо Костер, син на народ, съставен от две народности - валонската и фламандската, представител на две култури - френската и нидерландската, синтез на две цивилизации - романската и германската.

 

Земите на днешна Белгия са били населявани от незапомнени времена, но за пръв път името Белгия се явява в писмени паметници по време на походите на Юлий Цезар срещу галите. В онази епоха тези земи са били обитавани от келтски племена. Естествен кръстопът между Севера и Юга, входна врата към Централна Европа, Белгия, както и България, е била прицел на нашествия и бойно поле от зората на времената. Ала за белгийския народ най-тежкият период от неговата история остава господството на испанските крале.

 

През 1555 година на престола в Мадрид се възкачва Филип Втори и подема политика, която довежда до тежко бедствено положение Фландрия, както в онези времена испанците са наричали провинциите, образували през 1830 година независимата държава Белгия. За да си осигури средства за своите войни, Филип Втори увеличава данъците многократно. Животът поскъпва неимоверно. Само за четири години цената на житото се утроява. Безимотните селяни гладуват, в градовете цари безработица. Стопанският хаос се утежнява още повече от верските преследвания. В страната е проникнало ново протестантско течение - калвинизмът. За да се бори с ереста, Светата инквизиция залива с кърви Фландрия.