Литературното творчество на Конрад е мостът между класическата литература на Чарлз Дикенс и Фьодор Достоевски и зараждащия се модернизъм. Любопитно е, че Конрад не харесва нито Достоевски, нито руските писатели, като изключение прави единствено Иван Тургенев.

 

Първия си роман "Лудостта на Алмайър" издава през 1895 г. През следващите 30 години пише още 14 романа и 8 тома с разкази. Първоначално става известен с творбите си на морска тематика. Произведения като "Негърът от "Нарцис" и "Тайфун" са смятани за едни от водещите на морска тематика, успявайки да опише добре коварното очарование на морето и тежката работа на моряците.

 

Проблематиката в романите на Конрад може да бъде определена като психологическо-морална. Действието на тези произведения се извършва сред морето и моряците, сред екзотичната природа на Индийския океан, в страните от Далечния Изток, Африка, Латинска Америка, а най-често Франция, Англия и различни страни в Европа. Героите на Конрад са англичани, французи, италианци, германци, поляци, норвежци, испанци, холандци.

 

Специфичните условия на живот на моряците се превръщат във фон за размишления на тема морални и етични граници. Търсейки отговори, в своите романи Конрад прави връзка с традицията на рицарския епос. Моралистиката на Конрад, и особено необходимостта да се взимат трудни решения в екстремни ситуации, търсенето на границите между добро и зло, между истината и лъжата, търсенето на отговори за това какво представлява човешката чест - всичко това има надвременно измерение. Оттук идва популярността на неговите творби.