Романът на швейцарския писател Валтер Матиас Дигелман "Разходка по езерото" е изграден по действителен случай, който е "държал в напрежение цял Цюрих" в края на шестдесетте години. Разбира се, книгата не е репортаж за събитието и няма документална стойност. Дигелман използва една сензационна история, за да обгледа социалната действителност в страната си, да проникне до скритите механизми на обществените недъзи, на корупцията, манипулирането на гражданите, отчуждението в семейството, проблемите на младежта и пр. Затова и романът започва с бележката, че "действието и героите в тази книга са измислени; всяко съвпадение с действителни лица е съвсем случайно".

 

А историята е следната: Шестнадесетгодишният Оливер Епщайн, чийто баща е журналист, прави признанията, че е изнасилил, а после убил и хвърлил в езерото своята съученичка Рут Кауц. Редакцията на вестник "Митагблат" подхваща случая и го раздухва, преди още престъплението да е доказано. Аферата въздейства на обществото като шок и макар че в последна сметка върховният съд отхвърля обвинението поради липса на доказателства, нещо важно се е променило - а именно: пропукала се е фасадата на едно общество, което не може да предложи на хората житейски смисъл и затова им предлага житейски илюзии.

 

Романът има структурата на криминално четиво - остра сюжетна линия, задъхан ритъм, напрегнат диалог, формата на следствен протокол и т.н. Езикът черпи сила от различни стилистични пластове: юридически стил, ученически жаргон, журналистическа лексика. Всичко това изправя преводача пред специфични трудности, за преодоляването на които се изисква немалък професионален опит. Още при пръв прочит на превода на Невена Царева прави впечатление стегнатата фраза, плавността на повествованието, умелото раздвижване на някои по-сковани синтактически конструкции. Ето един пример: в кухнята на кантонния полицай Зимен се води разговор между полицая, жена му и заподозрения Оливер. В буквален превод разговорът завърша така:

 

"- Винаги съм казвал, че всеки престъпник прави грешка. Без обувките никога не биха ти разкрили спатиите. - Ах - каза Оливер, - това не е толкова страшно. Татко ще намери някой добър адвокат. - Той има пари - каза госпожа Зимен. - Тук парите няма да помогнат много - каза полицаят Зимен, - сега мога да им телефонирам, а ти трябва да се подпишеш тук, после можеш да си легнеш, докато дойдат, но трябва да ти сложа белезници, иначе всичко е било за оня, дето духа..."