Хептамерон ("Седмоднев") е сборник от 72 новели, създаден от Маргарита Наварска през XVI век (1558 г.).

 

След 1540 година Маргьорит дьо Навар прекарва по-голямата част от времето в Нерак. Важно нещо, което трябва да се отбележи за този кралски двор е духът на свободомислие и търпимост, които владеят в него. Дворът в Нерак става най-значимият хуманистичен център във Франция след резкия завой на Франсоа I в религиозната политика през 1534 г. В двора пребивават и работят поетите Клеман Маро, Шарл дьо Сент Март, Виктор Бродо, филологът Антон льо Масон, направил по поръчка на наварската кралица нов превод на "Декамерон", Антоан Ерое и др. Оттегляйки се в този затънтен край на страната, Маргьорит дьо Навар най-после намира време да се отдаде на литературни занимания в обкръжението на най-близките си приятели и съмишленици. Далеч от суетата на дворцовия живот и от политическите интриги, тя има възможност да се обърне към миналото и към собствената си душа. В тази хармонична атмосфера наварската кралица между 1540 - 1542 г. започва да работи над сборника. През 1549 г. тя умира на 57 години, а сборника с новели, над който работи да последния момент, спира на 72 новели.

 

Първото издание на сборника на Маргарита Наварска датира от 1558 г., когато Пиер Боестюо публикува непълна версия на сборника под заглавието " Истории на щастливо влюбени". На следващата година Клод Грюже събира 72 новели под утвърдилото се по-късно название "Хептамерон". И по времето на наварската кралица рамката се възприема като задължителен елемент от сборника с разкази. Разказването предполага разказвач и кръг от слушатели. През XVI век все още няма съществуваща степен на белетристична условно в рамката на "Хептамерон" Маргьорит дьо Навар въвежда десетима разказвачи (петима мъже и пет жени), до един аристократи подобно на Бокачовите герои. Прологът е белетризиран. В него се говори как, след като прекарали известно време край целебни извори в Котре (днес курортно селище От Пирене; през XVI век се намира на територията на кралство Навара), няколко благородници и дами били принудени по обратния път след много премеждия да спрат в манастира "Нотр Дам дьо Саранс" (премонтранско абатство, което приютявало поклонниците на път за Сен Жак дьо Компостел) в Пиренеите, за да изчакат построяването на мост над придошлия от проливните дъждове планински поток. Една от дамите на име Парламант - жена красива, умна и очарователна - предлага на своите спътници да убият времето, като си разказват различни поучителни истории, на които са били свидетели или които знаят от достойни за доверие хора.