Прокълната кръв; Малтийският сокол; Кльощавият; Разкази - Дашиъл Хамет

 

Има козметични забележки. Добро състояние.
 
За изданието
  1. Издателство
    Народна култура
  2. Град на издаване
    София
  3. Година
    1985 г.
  4. Език
    Български
  5. Страници
    741
  6. Корици
    Твърди
  7. Преводач
    от английски Жечка Георгиева
  8. Художник
    Стефан Десподов
  9. Категория
    Криминални романи
  10. Дебелина (мм)
    40
 
Американският писател Самюъл Дашиъл Хамет (1894-1961) е смятан, наред с Реймънд Чандлър, за основоположник на черния детективски роман, отличаващ се с "корави" детективи, още по-коравия им речник, циничен поглед към всичко случващо се, фатални жени и всякакви други компоненти, с които отдавна сме свикнали, но които водят началото си от романи като "Проклятието на Дейн". Някои от образите, създадени от Хамет, го обезсмъртяват и чрез класическите екранизации на книгите му, на които той е и сценарист, а роденият изпод перото му детектив Сам Спейд неизменно се споменава редом с Филип Марлоу. За Дашиъл Хамет може много да се пише, особено за извънредно шарената му и богата биография, но нека се задоволим с най-високото признание, което може да получи един автор на криминална литература.
 
В своето емблематично есе "Простото изкуство да убиваш" (1944) Реймънд Чандлър казва следното за Дашиъл Хамет: "Той извади убийството от венецианската ваза и го цопна насред мръсната задна уличка. Не беше казано, че там ще си остане, но като начало идеята беше добра - да се отдалечи колкото може повече от насадената от Емили Пост (законодателката в областта на светския етикет) представа за това как една дама трябва да глозга пилешко крилце. Отначало (а и докрай) той адресира написаното към хора с остро, агресивно отношение към живота. Тези хора не се боят от неапетитната страна на нещата - те живеят в нея. Насилието не ги кара да си гълтат езика - то е тяхно по право. Хамет върна убийството на тези, които го извършват мотивирано, а не колкото да набавят труп за сюжета, при това убиват с подръчни средства, а не с пистолет за дуел с алабастрова дръжка, кураре или тропическа риба. И описва тези хора на хартия такива, каквито са, кара ги да говорят и да мислят с езика, който използват, когато говорят и мислят. При това го върши елегантно, макар публиката да не го съзнаваше, защото използваният език не предполагаше подобна изисканост".