Има козметични забележки. Добро състояние.
 
За изданието
  1. Издателство
    Христо Г. Данов
  2. Град на издаване
    Пловдив
  3. Година
    1970 г.
  4. Език
    Български
  5. Страници
    417
  6. Корици
    Твърди
  7. Преводач
    от френски Пенчо Симов
  8. Художник
    Красимира Златанова
  9. Категория
    Мемоари, биографии, писма
  10. Дебелина (мм)
    30
 
Ако се опитаме да изобразим последните години от живота на Рембранд ван Рейн, ще са ни нужни в изобилие мрачни и потискащи бои. В живота на великия художник има време, когато съдбата сякаш извръща очи от него. Той постепенно загубва всичко, на което е придавал някаква стойност - всичко, освен творчеството. Най-близките му хора умират, бедността го притиска все по-тежко и се превръща в отчайваща мизерия. Неизброими са ударите, които трябва да изтърпи, неизчислими - загубите, понесени от него. Дори и само малка част от онова, което е изживял, би било достатъчно, за да съкруши и обезвери всеки друг човек. Но мелничарският син от Лайден не се поддава на обичайните мерки и преценки, за него не важат някои общоприети норми и изисквания. Истински човек от народа, здраво свързан с родната земя, той не се огъва и не скланя глава пред никакви изпитания. Като як дъб, който не може да бъде повален и от най-яростните бури, той сякаш черпи нови творчески подтици дори и от нещастията. Нищо не е в състояние да пресуши необикновеното му вдъхновение, стремежът му към съвършенство не познава граници. И неудачите, крахът на неговото съществуване (от гледна точка на буржоазните представи за успеха) му дават възможност да достигне до пределно вглъбяване в психологията на хората, до осъзнаване трагизма на живота, опошлен и покварен от господстващата класа.
 
Тази титанична творческа сила на Рембранд, която не секва с настъпването на старостта, с право привлича вниманието на всичките му биографи. Неслучайно в техните книги художникът Рембранд неусетно измества човека Рембранд; справедливостта налага да признаем, че има основание за това. Ян Менс не се отделя от тази преобладаваща насока. Наистина не са малко опитите му да покаже героя си в най-различни мигове от всекидневието - обикновени случки, срещи и непредвидени разговори. Но дори и сякаш против волята на автора, всички те се свързват чрез хиляди невидими нишки с творчеството на майстора. Това всъщност е сполука за книгата. Що се отнася до историческата достоверност, може да се каже, че Менс не злоупотребява с писателското въображение и проявява достатъчно уважение към фактите. В стремежа си да направи книгата достъпна за най-широк кръг, авторът старателно избягва ролята на изкуствовед. Струва ми се обаче, че съвременния читател се интересува повече от някои технически подробности за работата на великите художници.