Константин Сергеевич Бадигин е руски военноморски офицер, пътешественик-изследовател, писател, герой на Съветския съюз (1940).

През 1928, на 18-годишна възраст, става матрос на парахода "Индигирка" в Далечния изток и по време на плаванията се готви за изпитите за втори курс на Морския техникум във Владивосток. През 1932 завършва първи по успех във випуска с диплома за капитан. През 1933 се премества в Архангелск и става капитан на кораб-лесовоз, а през 1935 - 1936 е трети помощник-капитан на ледоразбивача "Красин" и плава по Северния ледовит океан.

Бадигин и хидрографа на експедицията Виктор Харлампиевич Буйницки откриват най-дълбоката част на Северния ледовит океан (-4975 м). На 13 януари 1940, на 80°30' с. ш. 1°50' и. д., в Гренландско море, след като изминава 6100 км за 812 денонощия дрейф, корабът е освободен от ледения плен от ледоразбивача "Йосиф Сталин" и в края на януари се завръща в Мурманск.

От 1941 до 1946, по време на Великата Отечествена война е на действителна военна служба, като от 1941 до 1943 е командир на ескадра ледоразбивачи към Беломорската флотилия, началник щаб на архангелския щаб за морски операции и първи заместник началник на Управлението за Беломорски ледови операции.

След войната завършва Московския педагогически институт, а след това е аспирант към Московския държавен университет. През 1953 защитава дисертация за руските географски открития в Арктика: "По студеным морям" (Очерки по истории ледовых плаваний русских поморов), М.р 1956, и става кандидат на географските науки.

През 1960 му е поръчано да създаде в Калининград местно отделение на Сьюза на писателите, задача, с която се справя отлично.

Пише и издава няколко книги с художествено съдържание, главно на полярна тематика - "Разгадка тайни Земли Андреева" (1953), "Три зимовки во льдах Арктики" (1960), "На морских дорогах" (мемуары, 1978) и др.