Има козметични забележки. Добро състояние.
 
За изданието
  1. Издателство
    Профиздат
  2. Град на издаване
    София
  3. Година
    1984 г.
  4. Език
    Български
  5. Страници
    488
  6. Корици
    Меки
  7. Преводач
    Никола Шивачев
  8. Художник
    Иван Кьосев
  9. Категория
    Класика
  10. Дебелина (мм)
    25
 
Експлоатацията на човек от човека, хилядите лица на ежедневното насилие, неволите на един живот, в който е забранено дори да се надяваш - така в романа "Жерминал" (1885 г.) Емил Зола рисува трагичната картина на условията, в които живеят и работят миньорите в едно френско село през XIX век. Прочут със своето открито писмо "Аз обвинявам" във връзка с аферата "Драйфус", писателят с пламенна съпричастност разкрива в този изключителен роман социалните проблеми и противоречията на индустриалното общество. Зола слиза в земните недра заедно със своите миньори, за да разкаже историята на първата стачка в едно общество, което все още е сляпо пред предизвикателствата на новата епоха.
 
Емил Зола, основател и най-виден представител на натурализма, е роден на 2 април 1840 г. в Париж. Прекарва детството и юношеството си в Екс ан Прованс, където баща му работи като инженер. Преждевременната смърт на баща му го принуждава да прекрати учението и да започне да работи, за да се прехранва. През 1862 г. постъпва в издателство "Ашет" и това му дава възможност да опознае писателските среди в Париж. Започва журналистическа дейност и сътрудничи на различни френски вестници и списания. Първият значим роман на Зола, "Тереза Ракен", излиза от печат през 1867 г. и е определен като начало на ново литературно направление - натурализма. Изучавайки творчеството на Флобер и Балзак, както и теорията на Дарвин, писателят стига до заключението, че художествената литература трябва да пресъздава живота такъв, какъвто е, т.е. натуралистично. В периода 1870-1893 г. Емил Зола създава белетристичния цикъл "Ругон-Макарови", който включва 20 романа, сред които "Вертеп", "Нана", смятаният за върховно постижение "Жерминал", "Човекът звяр", "Пари" и "Разгром". В тях описва героите и средата с изключителен реализъм, разобличава лицемерието и низостта на френската буржоазия и това често предизвиква скандал и ожесточени критики от страна на консервативните и морализаторски среди.