Младият Рамзес обявява война на религиозните жреци, с намерението да превъзмогне вековните предразсъдъци и схеми на покорството, но надделяват жреците. Идва следващият "послушен" владетел Херхор. Остава единственото прозрение, че в политиката, както и в живота, няма справедливост, че тя е измислена за нечии нужди и изгоди. Чрез размислите на младия фараон Болеслав Прус изрича безпощадната истина, валидна едва ли не за всички времена: "В държавата няма такива тесни врати, наречени закони, през които да не може да мине всеки, навеждайки глава. В тази «сграда» има разни входове и изходи: тесни - за малките и слабите, широки - за силните."