Има леки козметични забележки. Добро състояние.
 
Баща ми е Жул Верн.
Хърбърт Уелс е мъдрият ми чичо.
Едгар Алън По е братовчедът ми с крила на прилеп, когото държим в таванската стаичка.
Флеш Гордън и Бък Роджърс са ми братя и приятели.
 
Това е моето потекло.
 
Като се прибави естествено и фактът, че по всяка вероятност Мери Улстънкрафт Шели, авторката на "Франкенщайн", ми е майка.
 
Та със семейство като това какво друго можеше да излезе от мен, освен един автор на най-невероятни измислици и научнофантастични разкази.
 
Немалка част от живота си съм прекарал по дърветата с Тарзан, героя на Едгар Райс Бъроуз. Когато, вече дванадесетгодишен, се спуснах от клоните, поисках за Коледа вместо играчки една пишеща машина. И на тази раздрънкана машина написах първото си произведение "Джон Картър, марсианският диктатор" подражавайки сериите, които бях чел, и натраках по памет цели епизоди от "Вълшебникът Чанду".
 
Разпращах бандероли и мисля, че съм членувал едва ли не във всички радиолюбителски клубове, които съществуват. Събирах комикси, повечето от които още пълнят сандъците на мазето ми в Калифорния. Посещавах всички утринни кинопрожекции. Жадно поглъщах произведенията на X. Райдър Хагард и Робърт Луис Стивънсън. В разгара на лятото на моята младост скачах високо и се гмурках дълбоко в бездънния космически океан, много-много преди самата Космическа ера да стане нещо повече от петънце, наплюто от муха по 500-сантиметровия телескоп на Маунт Паломарес.
 
С други думи, бях влюбен във всичко, което правех. Сърцето ми не биеше, то избухваше. Не се затоплях от нещата, а кипях. Винаги съм се втурвал като луд и съм приветствал с пълно гърло всички онези велики и магични неща, за които знаех, че просто не мога да живея без тях.
 
Аз бях голобрадо момче-вълшебник, което вадеше щури яйца от книжната си шапка. После станах брадат мъж-вълшебник, който изстрелваше ракети от пишещата си Машина към Звездната пустош и те се запиляваха чак докъдето ти поглед стига или си представя въображението.
 
Моят ентусиазъм ми служеше вярно през всичките тия години. Никога не съм се изморявал от ракетите и звездите. Нито пък съм преставал да се радвам на разкошното удоволствие да се подплаша и да изляза от себе си с някои от най-мрачните си и свръхестествени истории.
 
Тъй че в този сборник разкази вие ще видите не само че "К означава Космос", но и множество подзаглавия, които биха могли да бъдат "М означава Мрак". "У означава Ужас", или "Р означава Радост". Тук ще намерите почти всяка страна от моята същност и живот, която бихте искали да откриете. Моята способност да се смея до сълзи от неоспоримото откритие, че съм жив в този странен, смахнат и въодушевяващ свят. Моята не по-малка способност да всея ужас и да пожъна настръхналите му тръпки, когато подуша странните гъби, никнещи посред нощ в мазето, или като чуя на разсъмване откъм килера поскърцването на паяк, който тъче паяжината си на своя стан.
 
Вие, които четете, и аз, който пиша, сме едно и също. Младият човек, заключен в мен, дръзна да напише тези истории за ваше удоволствие. Ние се срещаме на обикновената земя на един необикновен век и разменяме даровете си от мрак и светлина, хубави и грозни мечти, простичка радост и не толкова проста болка.
 
Момчето-вълшебник се обажда от ония години. Аз се отдръпвам настрана и го оставям да каже каквото най-много има нужда да каже. Аз слушам и се наслаждавам.
 
Надявам се, че и вие също.
 
Лос Анжелес, Калифорния
1 декември 1965
 
За изданието
  1. Издателство
    Христо Г. Данов
  2. Град на издаване
    Пловдив
  3. Година
    1982 г.
  4. Език
    Български
  5. Страници
    319
  6. Корици
    Меки
  7. Преводач
    Нели Константинова, Александър Бояджиев
  8. Художник
    Тодор Стоилов
  9. Категория
    Фантастика и фентъзи