Автор: Майк Тайсън

Обем: 648 стр.

Размер в мм.: 150 х 230

Издател: Жануа 98

Корица: Мека

Година на издаване: 2015

Състояние: На склад при доставчик

“Трудно може да се намери точна дума за произведението, което държите във вашите ръце. Бъдете сигурни в едно – след като го прочетете, ще гледате със съвсем различен поглед на останалите спортни биографии, с които сте имали възможност или тепърва ви предстои да се запознаете. В своята автобиография Майк Тайсън отваря Кутията на Пандора. Той прави цялостен разрез на своя мозък, излага сърцето на показ и разпъва душата си на кръст.”
Огнян Георгиев, преводач на книгата

“Благодарение на успеха на книгата, станах още по-разпознаваем. Все повече хора идват при мен на улицата с молба да се снимат или да получат автограф. Все още не мога да разбера защо хората реагират по този начин към мен. Наистина не мога да гледам на себе си със същите очи, с които другите гледат на мен. Когато се вгледам в себе си, първото нещо, което виждам са недостатъците в моя характер и всички мои демони. Непрекъснато си задавам въпроса: “Кой съм аз?” В моето съзнание се смятам за огромна интергалактическа сила, кръвожаден монарх, но никога не демонстрирам тази страна, защото когато тя излезе на показ, тогава съм загубил всичко, за което някога съм работил. Затова оставам смирен, за да попреча на света да наложи смирение върху мен.”
Майк Тайсън

“Майк, това, което намирам за забележително в този мемоар, в тази изповед, е стила и традицията. Те са много близки до някои от най-невероятните мемоарни изповеди, които са били писани. Искам да кажа, че го поставям редом до Августин Блажени (Августин Блажени или Свети Августин се счита за автор на първата автобиография – Изповеди), Монтен, Русо и хората, които оголват своите сърца. Тези, които говорят така както нещата са се случили. Казват толкова много истини, колкото биха могли да изрекат. Мислейки за това и за факта как си описал толкова много страни от твоята същност – великият и окаяният, силният и не толкова силният. Това по някакъв начин е твоето цяло съществуване. Мислех си за пасаж от Джордж Оруел, в който казва: “На автобиографията може да се вярва, само ако разкрива нещо позорно. Човек, който се представя в добра светлина, вероятно лъже, след като всеки един живот, погледнат отвътре, е просто една серия от поражения.”
Пол Холденгрейбър