Забележки главно по обложката. Много добро състояние.
 
За изданието
  1. Издателство
    Наука и изкуство
  2. Град на издаване
    София
  3. Година
    1967 г.
  4. Език
    Български
  5. Страници
    258
  6. Корици
    Твърди
  7. Преводач
    Георги Белев
  8. Категория
    Мемоари, биографии, писма
  9. Дебелина (мм)
    20
 
Енрико Карузо (на италиански: Enrico Caruso) е един от най-бележитите тенори в историята на операта. Роден е в Неапол, Италия на 27 февруари 1873 г. Започва кариерата си в този град на 15 март 1895 г. Популярността му идва през 1897 година.
 
La donna è mobile от Риголето в изпълнение на Енрико Карузо (1908)
В периода 1898 - 1899 г. Енрико Карузо гастролира в Санкт Петербург. За първи път пее на сцената на Ла Скала през 1900 година, а на лондонска сцена дебютира през 1902 г. с Риголето. Най-голям успех обаче жъне в Метрополитън опера в Ню Йорк от 1903 до 1920 година.
 
Популярността му се дължи на необикновения му и оригинален глас - мощен, с широк диапазон, отлична техника и нюанси на баритон. Друга причина за това е, че Карузо е един от най-записваните певци за времето си. Повечето от неговите записи се пазят в Музея на Карузо в Ню Йорк.
 
Първите записи са направени през 1902 г. Един от пионерите в тази дейност е американецът Фред Гейсбърг, който има усет към таланта, но и към търговията и техниката и който поема риска с Карузо като му заплаща исканата от него сума от 50 долара на плоча, която е съществена за това време.