В "Живот на косъм" няма нищо измислено. Героите на книгата са воини и граждани, рискували живота си при изпълнение на своя дълг в мирно време. Те се трудят редом с нас и само от време на време в разговор с приятели се връщат към своите срещи с мъжеството, спомнят си за онези мигове, когато са се изправяли пред смъртна опасност.

 

Георги Йорданов Георгиев е роден на 26.02.1932 г. в село Катунец, Ловешко. Завършва средно образование в Ловеч, Военно-политическо училище и Висшия икономически институт. Служил е четиридесет години години като офицер в армията. Десет години е бил журналист във в. "Народна армия", пет от които като заместник-главен редактор. От 1976 до 1989 г. е началник на Военното издателство. Останалите години е на различни културно-възпитателни длъжности в армията. Сътрудничи на централни и местни вестници и списания. На руски език е публикувана книгата му "Живот на косъм". Съставител е на антологията "Военна проза" (в две книги) от тритомника "Храбростта и мъката на България", издадена през 2010 г. и 2014 г., на книгата "За хайдут Пеньо песни се пеят" (2017), съставител и автор на първата част на книгата "Поклонение. 140 години от Освобождението на България" (2018). Издал е документално-публицистичните книги: "Импулси от сърцето" (1967), "Един поглед в техния арсенал" (1972), "НОВА - бойната дейност на народо-освободителната въстаническа армия. 1943-1944″ (1974), "Хроника на Втората световна война" (1975), "По стъпките им алени" (1976, в съавторство със Ст. Александров), "И това е любов" (1980, получила наградата на МНО), "Живот на косъм" (1983), "Войникът в мир" (1988), "Дарования" (2007), "Личности и тревоги" (2010), "Шипченци" (2011, история в образи, галерия от портрети на будители, бунтовници, учители, учени, военни, художници с шипченски родов корен), "Сред светци и ангели" (2014, получила литературната награда "Николай Хайтов", 2014), "Шипченски мотиви" (2015). Член е на Съюза на българските писатели и на Съюза на българските журналисти. Носител е на орден "Кирил и Методий" - първа степен, на званието "Заслужил деятел на културата, на военни отличия и наградата на СБЖ "Златното перо". През 2014 г. е отличен от УС на СБП с почетна грамота за принос към българската литература. Отличен е със званието "Почетен гражданин" - на село Катунец, община Угърчин (2007) и на град Шипка, община Казанлък (2016).