Творчеството - тази сладка каторга

 

В 22 часа, когато повечето хора са пред телевизорите и само недоволствуващите деца отиват към спалните, Валентин Пикул навива будилника си и ляга. След два часа започва най-продуктивният период от денонощието му. Пише до сутринта. През деня почива, чете, изучава карти и документи, портрети на исторически личности, които е събрал в десетки албуми. Целеустремен, изключително дисциплиниран, неуморим творец, Пикул е автор на повече от двадесет романа и повести. Руската история и флотът - ето двете главни теми на писателя. Още дълго ще говорим за двата тома на "Фаворитът", които хвърлиха нова светлина върху един от най-бурните периоди и върху една от най-противоречивите личности на XVIII век в Русия.

 

Интересът към историческата тема идва от патриотизма на писателя, от стремежа му да възпитава у читателите си съзнателно родолюбив не със скучни поучения, а с ярки, увлекателни събития и образи, с които са така богати летописите на неговата велика страна. "Без опора върху богатото наследство на предците, без познаване историята на отечеството патриотизмът днес е невъзможен. Дълбоко съм убеден, че знаещият историята, на своята родина човек е духовно по-богат, нравствено - по-извисен, с по-твърд характер - казва писателят. - Поставих си за цел да отразя бурното столетие от руската история от 1725 г., след смъртта на Петър I, до 1825 г. - въстанието на декабристите."

 

В тази поредица влизат "Слово и дело", "Фаворитът", "С перо и шпага", "Битката на железните канцлери". Сега В. Пикул събира материал за заключителния роман от цикъла - "Аракчеевщината". През 1988 г. в. "Красная звезда" и сп. "Советский воин" публикуваха откъси от последния (засега) роман на писателя - "Имам честта". Събитията в него започват след завръщането на руската гвардия от Руско-турската война за освобождението на България.