Повестта "Холера" е публикувана за първи път през 1935 година. В нея авторът Людмил Стоянов описва собствените си преживявания като участник 1913 година във Втората балканска война - Междусъюзническата война, започнала по нареждане на цар Фердинанд с нападение срещу сръбските войски в Македония. Поради този факт и критиките срещу управлението, изказани в творбата впоследствие, тя е припозната от комунистическата власт като антиимпериалистическа - изданието, което четох, е от 1950 г. Обаче този поглед на критиката, подтикнат от политическата идеология, тотално игнорира основните теми, а именно - войната като епидемия и социалния статус като зараза. Не случайно повестта се казва "Холера", а не "Война". Самата война в нейният образ на битка присъства само в първа глава. Оттам нататък цялото действие се развива в тила на войската - по холерните лагери, по болници, по обширни войнишки гробища, на път към старите граници. Път, по който героят-автор среща всички лица на заразата и изолацията.