Отлично запазена книга.
 
За изданието
  1. Издателство
    Български писател
  2. Град на издаване
    София
  3. Година
    1985 г.
  4. Език
    Български
  5. Страници
    359
  6. Корици
    Твърди
  7. Художник
    на обложката Давид Перец
  8. Категория
    Поезия
  9. Дебелина (мм)
    30
 
Левчев, Любомир Спиридонов (Троян, 27.04.1935 - София, 25.09.2019). Завършва гимназия в София (1953), библиография и библиотeкознание в Софийския университет (1957). Литературен консултант (1957) във в. "Народна младеж", редактор в Литературната редакция на Радио София (1957-1958), работи в отдел "Пропаганда и агитация" при ЦК на ДКМС (1958-1961) и на строежа на МК "Кремиковци". В периода 1961-1972 е кореспондент, завеждащ отдел "Поезия", заместник-главен редактор и главен редактор на в. "Литературен фронт". Председател на Националния клуб на младата художествено-творческа интелигенция (1971), пръв заместник-председател на Националния съвет на ОФ (Отечествен фронт) (1971), първи заместник-председател на Комитетата за култура (1975-1979). Кандидат член на ЦК на БКП (1972), член на ЦК на БКП от 1976. Председател на Съюза на българските писатели (СБП) (1979-1988). Народен представител в VІ, VІІ, VІІІ Народно събрание.
 
За пръв път печата през 1950 във в. "Народна младеж" стихотворението "На пост". След 1951 стиховете на Левчев се публикуват във всички списания и вестници - "Литературен фронт", "Народна младеж", "Работническо дело", "Стършел", "Септември", "Пламък", "Младеж", "Жената днес" и др.
 
Първата поетична книга на Левчев "Звездите са мои" (1957) скандализира догматичната литературна критика с дръзките поетични декларации, с експерименталните търсения на един модерен поетичен изказ. Издадените през 60-те години стихосбирки се характеризират със сложен синтез между ефектни реторични жестове и патетично заявена обреченост на партийните идеали, с усложнена метафорична образност и интелектуални усъмнявания в догматичните клишета и стерилната образност на соцреалистическия канон. Отделни стихове на Левчев от книгите "Позиция"(1962), "Но преди да остарея" (1964), "Интелигентска поема" (Септември, 1963, №1), предизвикват остри критически реакции, но са и твърде популярни, защото въвеждат нови тематични полета, провокират с ритмичната структура на свободния стих и ефектния диалог с читателите. Левчев, както и останалите поети, които дебютират след Априлския пленум на ЦК на БКП (1956) са силно повлияни от публичното поведение и поетиката на Роберт Рождественски, Евгений Евтушенко и Андрей Вознесенски. С институционализирането на така нареченото Априлско поколение в литературата, със заемането на високи партийни постове, поетът се превръща в негова официална емблематична фигура. Бунтарският дух е изместен от идеологически компромиси, дръзките жестове на неподчинение от ритуални заклинания на вярност в априлската линия на комунистическата партия, осъществени и в личното му творчество, и чрез организирани от него, в ролята му на председател на Съюза на българските писатели, колективни жестове на политическа правоверност (например - сборниците "Априлски сърца"). Поетическият му почерк губи своята оригиналност, става все по-обременен от клишета, ярко демонстрираните жестове на духовна освободеност се трансформират в подчинение на тоталитарните норми и стриктно спазване на задължителните властови дискурси. В издадените през 80-те години книги ("Следлюбов" (1980), "Заклинания" (1981), "Бавен марш и други стихотворения" (1984), "Метроном" (1986), се наблюдава една сложно нюансирана игра на интимна близост със системата и дискретни жестове на оттласкване, маркирани в твърде алегорично завоалирани колебания, съмнения, драматично конотирани равносметки. Неговият лирически герой, все така идеологически монолитен и партийно недосегаем, започва да търси екзистенциални опори в малките неща на ежедневния живот, в мъдростта на древни философски системи и исторически архетипове. В прозата, написана след политическите промени от 1989, Левчев трудно балансира между документалните факти и художествената фикция, между обективния социокултурен сюжет и личните пристрастия, създавайки един подчертано субективен модел на тоталитарното време и на собствената си житейска и творческа биография.