Отлично запазена книга.
 
За изданието
  1. Издателство
    Христо Г. Данов
  2. Град на издаване
    Пловдив
  3. Година
    1979 г.
  4. Език
    Български
  5. Страници
    193
  6. Корици
    Твърди
  7. Художник
    Димитър Войнов
  8. Категория
    Есеистика
  9. Дебелина (мм)
    16
 
Коритото е старо, дървено, покрито с пънчушки, облазено с лишеи и мъхове, ала още си върши работата, както трябва: поема водата от чучурката, успокоява я, а след това кротко я разлива върху зажъднелите билки и треви.
 
Старо корито, зеленясало... Много видяло и много патило. Дървари си опитвали в него брадвите, други с ножове го дупчили, трети рязали върху му тютюн и с такива засеки - стари и нови, направили доброто корито на решето.
 
Казах "доброто", защото през целия си живот то е правило само добро. Добро на птиците, на хората, на говедата и говедарите, на козите и козарите, които идват тук на водопой. А пък що птици е окъпало! Що пера е изпрало! Особено напролет, когато влюбените пилета се къпят и решат час по час. Тогава при него идват славейчета плахи, напети чучулиги, весели синигерчета, суетни сойки и какви ли не птици. Потапят се във водата му, оглеждат се, отново се потапят и отхвърчават, светнали от чистота. Идват и гургулици преди сватбената нощ - сивопери, с герданчета от мъниста, свенливо се къпят и още по-свенливо си отиват, оставяйки му дар по едно перце.
 
Разбира се, идват и други: крамолни косове, които след обичайните двуборства влизат в коритото да умият окървавените си човки и окаляните си крака. И кълвачи, за да оплакнат белите си нагръдници след месоядните пиршества. И нощни птици в потайно време, да заличат от перата си срамни, кървави следи. И бухали, и кукумявки идват, и... какви ли не? И всичките са си отивали окъпани, светнали, чисти, а на коритото оставят само кал, износени перушини и перца. Те са толкова много и толкова различни, че от тия перца старото корито би могло да си направи две големи крила, по-големи от орловите, по-шарени от тези на глухаря, и да полети като щъркел с тях.
 
Ах, каква ли ще е гледка: едно корито, полуизгнило, жабунясало и грохнало, да разкрои небето и с фучене да се понесе под облачната вис, да се вдига като чучулига или да се спуща като ястреб, а под него върховете да се снишават и смаляват, поразени от полета на необикновената птица.
 
Да литне, ала кой тогава ще мие и пере?