Много добре запазена книга.
 
За изданието
  1. Издателство
    Отечество
  2. Град на издаване
    София
  3. Година
    1980 г.
  4. Език
    Български
  5. Страници
    350
  6. Корици
    Меки
  7. Художник
    Илия Саръилиев
  8. Поредици и библиотеки
    Фантастика
  9. Категория
    Фантастика и фентъзи
  10. Дебелина (мм)
    20
 
ПЪРВА ГЛАВА
В името на техниката Вихър се лишава от доста шоколади и се прави на кон, а заради рисунките на Вихра идва лекар и майчето пищи пред огледалото в хола
Тази нощ, трийсетата след като го донесоха от родилния дом, Вихър не мигна. Лежа, въртя се, лежа, въртя се и накрая дръпна сестра си за косата.
 
- А-гу? - попита я той, което значеше: защо спиш, а не разсъждаваш за смисъла на живота? Или вече ти е ясен, но криеш от мен? Не бива така, Вихре, не бива! Нали сме близнаци...
 
- Гу-а! Гу-а! - отвърна Вихра. Нещо като обещание, че ако я събуди още веднъж по същия начин, ще му оскубе цялата глава косъм по косъм. Въпреки че са близнаци!
 
Тъй рече нашата Вихра и пак заспа. Само че по корем.
 
Вихър реши да дочака утрото и да пита майчето. Нейното държание поне досега показваше, че тя едва ли ще го скубе косъм по косъм. По-вероятно беше да го погали, да приседне до него и да си поприказват дълго. От душа.
 
И щом майчето влезе в стаята, я посрещна:
 
- А-гу?
 
Майчето отговори доста уклончиво: нежно тикна биберона в устата му и си излезе, та Вихър нищо не разбра. Мислите му се завъртяха като грамофонна плоча, пусната на други обороти. Хм. Ами ако отговорът се крие в биберона? Вихър настървено засмука, но понеже не потече ни мляко, ни смисъл, с отвращение плю и залъгалката увисна на полилея. Там й е мястото!
 
После повтори въпроса си по-ясно, за да не стане нова грешка.
 
- А-гу? А-гу?
 
Сега се отзова бабчето. Тя пък го препови (оказа се излишно) и тръгна към банята. В походката й напираше желание да пере. Голямо пране. Какво иска да каже? Че смисълът на живота е той да я снабдява с мокри пелени, а тя да ги върти в пералнята?
 
Невъзможно!
 
Вихър изрева. (Така бе ревал само веднъж, когато акушерката го плесна отзад, за да го подсети да глътне въздух. Той помисли, че го парна с коприва. Взря се сърдито в нея и разбра, че не. Тя не би го парнала с коприва по петите, камо ли по това чувствително място. От усмивката лицето й бе покрито с едни такива добри бръчици, като че ято врабци доскоро са подскачали по него.)