Минимални козметични забележки. Много добро състояние.
 
За изданието
  1. Издателство
    Христо Г. Данов
  2. Град на издаване
    Пловдив
  3. Година
    1983 г.
  4. Език
    Български
  5. Страници
    186
  6. Корици
    Меки
  7. Художник
    Здравко Йончев
  8. Категория
    Фантастика и фентъзи
  9. Дебелина (мм)
    9
 
Забравеното начало на българската научна фантастика
През 1981 г. се навършиха сто години от рождението на пионера на българската научна фантастика - старозагорския писател Георги Илиев. Неговият живот и творчество са ярка илюстрация на парадоксите на "ускореното развитие на културата" у нас (ако използуваме популярната формулировка на Г. Гачев).
 
Георги Илиев е роден в с. Тарфа в покрайнините на Странджа. Баща му прави дървени въглища и с мъка изхранва жена и пет деца. Малкият Георги завършва основно училище в родното си село, а прогимназия - в Цариград. Тогава прави и първите литературни опити. Записва духовна семинария, откъдето е изгонен: неговите възпитатели откриват дневника му, в който се осмиват техните особи и църковните ритуали. Този дневник обаче привлича вниманието на екзарх Йосиф, който оценява другояче будния младеж.
 
По време на Илинденското и Преображенското въстание Г. Илиев е учител в с. Тарфа. Обхождайки селата по поръчение на екзарха, той не остава настрани от революционната дейност. Арестуван е, попада в затвора, едва се измъква. По-късно отново е арестуван, осъден за подривна дейност и изпратен на доживотно заточение в Смирна (Мала Азия). Оттам успява да избяга с български параход и през 1905 г. се озовава в Бургас, откъдето идва в Стара Загора. Тук със закъснение завършва гимназия, като междувременно издава и първата си стихосбирка.
 
Подкрепен от вуйчо си Стоян Марангозов, учи строително инженерство в Мюнхен (1909-1913). Взема участие в Първата световна война, прекарва три години в окопите, една като пленник в Италия и... доживява полета на Гагарин (12. IV. 1961), за да види осъществяването на дръзките си юношески мечти.
 
След два месеца, на 18.VI.1961 г., си отива завинаги човекът, чийто живот и дело свързват три епохи на нашето историческо и културно развитие.
 
Георги Илиев е издал две стихосбирки, няколко повести и романи. В архивата му са останали ръкописите на още десетина други творби - драми, повести, романи. Но неговото значение за българската литература - колкото скромно и недооценено да е то - се определя от пионерското му дело в областта на научната фантастика.
 
През 1930 г. той издава в Стара Загора - в печатница "Светлина", в 1000 екземпляра - "О-Корс" - първия български научнофантастичен роман.
 
През 1933 г. - пак там и в същия тираж - издава втория си научнофантастичен роман "Теут се бунтува", отличен с награда-поощрение от Министерството на народната просвета.
 
 
Българската научна фантастика се ражда почти едновременно по две успоредни линии. Първата са романите на Георги Илиев, който някак изведнъж, без родно предисловие и без директни чужди влияния, нагазва в сериозната социално-техническа научна фантастика. Втората е творчеството на Светослав Минков, който извършва познатата ни от световната практика (Едгар По) еволюция - от литературата на ужаса към сатирично-гротескната научна фантастика. (През 1932 г. Св. Минков издава сборника "Автомати", в него има поне два разказа - "Човекът, който дойде от Америка" и "Маймунска младост", - които и днес могат да влязат във всеки научнофантастичен сборник).