Забравеното начало на българската научна фантастика

През 1981 г. се навършиха сто години от рождението на пионера на българската научна фантастика - старозагорския писател Георги Илиев. Неговият живот и творчество са ярка илюстрация на парадоксите на "ускореното развитие на културата" у нас (ако използуваме популярната формулировка на Г. Гачев).

 

Георги Илиев е роден в с. Тарфа в покрайнините на Странджа. Баща му прави дървени въглища и с мъка изхранва жена и пет деца. Малкият Георги завършва основно училище в родното си село, а прогимназия - в Цариград. Тогава прави и първите литературни опити. Записва духовна семинария, откъдето е изгонен: неговите възпитатели откриват дневника му, в който се осмиват техните особи и църковните ритуали. Този дневник обаче привлича вниманието на екзарх Йосиф, който оценява другояче будния младеж.

 

По време на Илинденското и Преображенското въстание Г. Илиев е учител в с. Тарфа. Обхождайки селата по поръчение на екзарха, той не остава настрани от революционната дейност. Арестуван е, попада в затвора, едва се измъква. По-късно отново е арестуван, осъден за подривна дейност и изпратен на доживотно заточение в Смирна (Мала Азия). Оттам успява да избяга с български параход и през 1905 г. се озовава в Бургас, откъдето идва в Стара Загора. Тук със закъснение завършва гимназия, като междувременно издава и първата си стихосбирка.

 

Подкрепен от вуйчо си Стоян Марангозов, учи строително инженерство в Мюнхен (1909-1913). Взема участие в Първата световна война, прекарва три години в окопите, една като пленник в Италия и... доживява полета на Гагарин (12. IV. 1961), за да види осъществяването на дръзките си юношески мечти.

 

След два месеца, на 18.VI.1961 г., си отива завинаги човекът, чийто живот и дело свързват три епохи на нашето историческо и културно развитие.

 

Георги Илиев е издал две стихосбирки, няколко повести и романи. В архивата му са останали ръкописите на още десетина други творби - драми, повести, романи. Но неговото значение за българската литература - колкото скромно и недооценено да е то - се определя от пионерското му дело в областта на научната фантастика.

 

През 1930 г. той издава в Стара Загора - в печатница "Светлина", в 1000 екземпляра - "О-Корс" - първия български научнофантастичен роман.

 

През 1933 г. - пак там и в същия тираж - издава втория си научнофантастичен роман "Теут се бунтува", отличен с награда-поощрение от Министерството на народната просвета.

 

 

Българската научна фантастика се ражда почти едновременно по две успоредни линии. Първата са романите на Георги Илиев, който някак изведнъж, без родно предисловие и без директни чужди влияния, нагазва в сериозната социално-техническа научна фантастика. Втората е творчеството на Светослав Минков, който извършва познатата ни от световната практика (Едгар По) еволюция - от литературата на ужаса към сатирично-гротескната научна фантастика. (През 1932 г. Св. Минков издава сборника "Автомати", в него има поне два разказа - "Човекът, който дойде от Америка" и "Маймунска младост", - които и днес могат да влязат във всеки научнофантастичен сборник).