Млади читателю, преди четиридесет и три години, когато бях на шестнадесет, четях всичко, което можеше да се намери от Карл Май в двете книжарнички на родния ми малък град, както и от читалищната библиотека. "Речният дракон" бе една от любимите ми книги. Бях я чел два пъти и тя просто бе затвърдила у мен желанието да замина за Варна и да постъпя кадет в Морското училище, за да се изуча за капитан от далечното плаване. Помня как и в самото училище продължавах да чета Карл Май, как във всяка негова книга бликаше свежест, туптеше необикновено благородно сърце. Всеки ред на писателя ме завладяваше с особения си романтичен дух, със сгъстената си чувствена, екзотична, неповторима атмосфера. Аз самият все по-страстно копнеех да се сражавам с тайфуни, да се докосвам до тревите на прериите, да потъвам в джунглите със силния сърдечен пулс на незабравимите герои на писателя. И сега, подир толкова години, когато редактирам романите на Карл Май, преживявам отново всеки ред, в който са закодирани някои от най-устойчивите знаци на човешкото съществувание - жаждата за пътешествие, за нови приятели, които умеят и могат да се борят за истината и знаят добре какво означават думите достойнство и чувство за дълг.

 

Редакторът

 

 

 

Карл Май (1842-1912) е роден в Германия (Саксония). Прекарва ранните си години в крайна мизерия, поради което зрението му се влошава. Съвременник на икономическата дезорганизация, която довежда до бунта на тъкачите (1844), Карл Май преодолява отчаянието си и благодарение на жертвоготовността на семейството му и щедростта на църквата завършва училище и постъпва в колеж. Скоро след дипломирането е арестуван за кражба на часовник и вкаран в затвора (1861). Неприятният факт става причина той да приключи с кариерата си на учител. След няколко месеца затвор, депресиран, се заклева да си отмъсти. Започва живот на измамник, мошеник и крадец. Лежи отново в затвора. От 1865 до 1868 и от 1870 до 1874 в затворническата библиотека чете приключенски разкази за далечни земи. През 1875, вече свободен и примирен, започва литературната си кариера със селски разкази и кратки новели. Въпреки че никога не е излизал от Германия, пише за американския "див" запад. Появява се трилогията "Винету" (1893-1910). След пет години анонимност следва небивал успех, особено при публикацията на първия том на "Винету" и популярната новела "В пустинята". Завистта на немалко негови сънародници расте, вдига се голям скандал относно авантюрите на младостта му и това, че е бил писал за Америка, без да я е виждал. Принуждава се да походи из земите, които е описал, но не отива по-далеч от Бъфало, Ню Йорк и Торонто.

 

През последните си години написва две изповедни книги за живота си, които някои критици намират за най-хубавите му творби.