ДНЕВНИКЪТ....

 

2 юли 1990 г.

 

Както обикновено, събудих се към обед, и то в своето си лелгло - нещо, което е особено приятно за мен. Боли ме главата, защото снощи пих 50 грама някакъв алкъв алкохол, а после чаша бира струва ми се. Не мога да си отворя напълно очите. През открехнатата тераса долита чуруликането на птиче. Действа ми като будилник. Напипвам копчедто на касетофона. Тутакси прозвучават някакви глупави, глупави, глупавии новини. Това вече е напълно достатъчно залитаща да се отправя към банята. Дремейки се изпишквам, а след това вземам освежителен, хладен душ. Кожата ми изтръпва, а банята замирисва на сапун.

 

Докато простирам праното си бельо, някой звъни на вратата. Отварям и както съм рошава подавам глава навън. Хазяйнът. Просто бях забравила, че днес е 2ри ден за плащане на наема. Казва ми нещо от рода на "хубава си като ябълка" и пристъпя напред, без да см го поканила. Естествено - каня го - около 60год. Сух, застаряващ мъж с бяла коса и мустаци. Ухилен е до уши. Още пред вратата опипва гърдите ми и ми шепне нещо в ухото. После ме тупва закачливо по задника и влиза забързан в стаята. Сяда на неоправеното легло, разперва ръце и виква: ела при мене миличка. Очите му искрят, цялото му същество сияе.

 

Аз съм само по един тънък халат, а отдолу гола-голеничка. Дръпвам бавно колана и халата се разтваря пред жадния поглед на хазяйна. Правя това, защото ми доставя удоволствие да виждам как полудява от нетърпение. После се отпускам в обятията му. Оставям се да ме целува и гали, колкото и където поиска. Аз само му помагам да се съблече и се нагаждам за позата, която сам избира /най-често класическата/ щом прониква в мен усещам че възбудата не е толков силна, колкото желанието му. Това ми е приятно и аз го целувам нежно по врата. Той ме люби бурно, но не грубо, по тчлото ми се разливат леки топли вълни. Не правя повече нищо, просто затварям очии и го чакам да свърши, което той не след дълго възвестява с глух пронизителен вик. После замира за миг върху мен и бавно успокоява дишането си.

Винаги ме учудва праволинейността му след акта. Става, измива се, облича методично дрехите си и промърморва: "Айде ще се видим следващия втори" и излиза, без да го изпращам. И днес, това се повтаря. Много е стриктен. Макар че знае каква съм, винаги идва при мен само на 2-ро число - за плащането на наема. Не ми е досаждал. Това ми харесва. Гарсониерата, в която живея, е доста прилична и аз предпочитам да плащам наема по този начин. В края на краищата, грехота е да давам пари при моята професия.

 

Вземам си душ и отново обличам халата. Кафемелачката, кафеварката, приятно ухание на кафе и аз - в малката кухничка. Отпивам с облекчение от ароматната течност и запалвам цигара. Касетофонът нещо свирука от другата стая. Един часът на обяд. Днес не ми се работи, но няма как поела съм вече ангажименти. Телефонът звъни. "нели - чувам отсреща - ники е. Не се ли сещаш, дето се запознахме в спортния магазин. Искаш ли да се видим? ". Обяснявам му че искам, но съм много заета, а той жално се тюхка и цъка с език. Много свястно момче - студент втори курс, кестенява коса, с гълъбови очи и пълна чанта с учебници. Щом го видях, ми хареса. Не съм спала с него. Предполагам, че още е девствен. Разбираме се за края на седмицата.