Рангел Георгиев Игнатов е български писател, драматург и сценарист.

 

Роден е в Пловдив на 5 декември 1927 г. Баща му, Георги Игнатов, е участник в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война, кавалер на два сребърни ордена за храброст, участвал в превземането на Одринската крепост, като артилерист при форта Айваз Баба.

 

Завършва Висшето народно военно артилерийско училище (ВНВАУ) "Г. Димитров", а после и българска филология.

 

В годините 1971-1974 Рангел Игнатов е директор на Военния театър, където наема на работа актьора Стефан Данаилов.

 

В продължение на 13 години писателят работи и във Военното издателство като редактор, там се проявява и като отличен преводач на специализирана армейска литература.

 

Сред творчеството му се открояват романите "Дълг", "Сбогом, любов", "Големият жребий", "През бурята", "Късче небе за трима" и "Разгневеното слънце", новелата "Покойникът" и пиесите "Законодателят" и "Съд на честта". Сценарист е и на филмите "Цитаделата отговори" - (1970), "Бялата одисея" (1973). Съсценарист е на филмите "Късче небе за трима" (1965) и "Зарево над Драва" (1974).

 

Рангел Игнатов е сценарист и на 3-сериен телевизионен филм по романа му "Сбогом любов" (1974), режисьор на който е Мариана Евстатиева-Биолчева.

 

Последният му роман е "Разгневеното слънце". За тази своя книга Рангел Игнатов казва, че е негова изповед, нравствена равносметка и освобождаване от призраците на миналото. Романът описва трагичното десетилетие от новата ни история в годините 1945 - 1953 г. Разказва за жестокия терор, за насаждане на сталинския социализъм, за социалното и духовното развитие на българите. "Разгневеното слънце" е последната книга от трилогията с един главен герой - Лазар Вангелов. Първите две книги "Големият жребий" (1979) и "През бурята" (1983) излизат в две издания и са преведени на руски език. В тях по съвсем нов начин, от нова гледна точка, авторът разказва за драматичните събития от новата ни история.

 

Неговото послание към младите български писатели:

 

"Не се отчайвате от безразличието на епохата ни, и ако Ви прави удоволствие, пишете! Не вярвайте в илюзии, не бъдете проповедници и съдници на хората. Това време отмина. И ако все пак ратувате за литературата, правете сценарии за телевизионни и игрални филми, било то и за т. нар. сапунки. Вложете вкус, интелигентност и отговорност пред зрителя... "

"Из "Сбогом любов":

Някога жените се изчервявали като се засрамвали, а сега се засрамвали ако се изчервят.

Единственото нещо, което не може да ни се отнеме, е свободата да имаме пороци.