Автор: Бьорн Натико Линдеблад, Каролине Банклер, Навид Модири

Обем: 232 стр.

Размер в мм.: 130 х 200

Издател: Кибеа

Корица: Мека

Година на издаване: 2024

Състояние: На склад при доставчик

И други мъдрости от живота на един планински монах.
“Книгата не дава рецепти как да живеем, нито ни налага нови убеждения. Тя ни съветва как да се отнасяме към собствените си мисли и емоции така, че да крачим по-уверено, по-свободни и по-удовлетворени през житейските предизвикателства. Свикнали сме да мислим, че разбираме какво става около нас; че можем да определяме пътя, по който ще поеме животът ни. Но често планираното и очакваното се разминават с реалността. Тогава?

Тогава са ни нужни надеждни ориентири, които да ни задържат в света – тук и сега. Един от тях е разбирането, че не можем да избягаме от неспирното бърборене на ума си или да подбираме мислите си, камо ли пък да ги контролираме. Можем само да изберем дали да им вярваме. В крайна сметка това са мисли, а не факти. Единственият начин да се отървем от мислите, които ни карат да се чувстваме безполезни, самотни, уплашени, тъжни, гневни, е да ги пуснем. Дори и да са правилни. Другият е да разбираме хората, които срещаме по пътя си, и да се научим да правим разлика между тяхната същност, от една страна, и постъпките и реакциите им, от друга. Истината е, че всеки води битка, за която нищо не знаем. Помирението и прошката не са лесна работа, но са единственият начин да сключим мир със себе си.

Когато ви е трудно, когато сте отчаяни, когато пътят пред вас е неясен или непосилно стръмен, разгърнете страниците на тази книга. Написани сърдечно, откровено и с шеговито намигване, те са източник на кураж и вдъхновение за всеки, който иска да продължи напред… Стиснете силно юмрука си, след което го отпуснете в отворена длан – така можем да се откажем от нещата и мислите и да ги оставим да си отидат.

Надявам се, че ще можете да заживеете с по-малко стиснати юмруци и с повече отворени длани. С по-малко контрол. С повече доверие. И малко повече да приемате живота такъв, какъвто е.”
Бьорн Натико Линдеблад