Човек пред избор...

 

Ако трябва да се открие онова, което обединява значителното - обемно и многолико - творчество на братя Стругацки, сигурно тази ситуация (в събитиен и още повече - в нравствено-психологически смисъл) ще се окаже неговата "константа".

 

Започвам направо оттук, защото ми се струва, че Аркадий и Борис Стругацки са достатъчно добре познати на нашия читател, а книгите им отдавна са спечелили обичта му. Впрочем безспорно е само последното. Останалото се нуждае - повече или по-малко - от уточнения и уговорки...

 

Наскоро в "АБВ" се появи кратка статия с красноречиво заглавие: "Неизвестните" Стругацки, И макар кавичките да говорят, че определението се е сторило малко пресилено на автора й Юри Илков, фактите са категорични - досега (началото на 1987 г.) у нас са преведени точно половината от по-големите (повести или романи) творби на двамата "живи класици" на съветската научна фантастика. Още по-тъжно е друго - че и преведеното е издавано хаотично, без да се следва нито творческото развитие на авторите, нито вътрешната връзка между отделните произведения (като комичен парадокс ще посоча, че "Понеделник започва в събота" е вече неколкократно преиздавана - винаги заедно с "Трудно е да бъдеш бог", - а продължението й "Приказка за тройката" още чака своя ред). Единственото изключение е концептуално съставеният сборник "Неуговорени срещи", както и сегашната инициатива на ДИ "Христо Г. Данов", на която този том слага начало...

 

А самото творчество на братя Стругацки, създавано в течение на близо три десетилетия, вече има своите отчетливо изразени етапи и - "скрити" или явни - идейно-тематични центрове. Наистина ранните им произведения (примерно "Пътят към Амалтея" или "Стажанти") днес изглеждат еднопланови и леко наивни - но само в сравнение с по-късните творби на авторите си. Значително по-често обаче братя Стругацки се завръщат към даден проблем, тема или мотив, за да го преоткрият на друго равнище, да го покажат в нова светлина. Всъщност цялото им творчество (по-точно - ценностното му ядро) се отличава именно с постоянното присъствие на две-три теми или мотиви, при което отделните произведения влизат "в диалог" помежду си, допълват се и се взаимообогатяват, а с течение на времето и самите проблеми получават нова трактовка и дълбочина. Типичен пример са трите творби, съставящи този сборник.