Книгата Откровение на св. Йоан Богослов, известна и под гръцкото й название – Апокалипсис, е единствената библейска пророческа книга в състава на Новия завет и последната канонична книга, включена в корпуса на християнската Библия. Приема се, че тя е написана в края на І век по времето на гоненията над първите християни. Предполагаемите датировки са две – управлението на Нерон (54-68 г.) или управлението на Домициан (95/96 г.), т.е. преди или след разрушението на Йерусалим. Църквата приема за неин автор апостола и евангелиста св. Йоан Богослов, любимия ученик на Иисус Христос, автор на най-одухотворения от евангелските текстове и на три съборни послания1. Смисълът на самата книга, последното пророчество, е предаден изключително чрез символни образи и видения и е колкото недостижим, толкова и важен, тъй като тук сам Иисус призовава и говори пряко със свой избраник, като обхваща Живота на хората от Сътворението до безвремието на Страшния съд.