Мигел Анхел Астуриас е гватемалски поет, писател и дипломат, носител на Нобелова награда за литература през 1967 г. и  Ленинова награда за мир през 1966 г. Неговите трудове съчетават мистиката на маите и социалния протест на автора. През 1923 г., след като получава диплома по право в Университета на Гватемала в Сан Карлос, Астуриас заминава за Париж и продължава образованието си в Сорбоната. Тук, под под влиянието на френския поет Андре Бретон,  се превръща във войнствен сюрреалист. В първата си книга „Легенди на Гватемала”, описва живота и културата на маите преди идването на испанците. Този роман му носи признание във Франция и Гватемала. През 1946 г. започва дипломатическа кариера и продължава да пише, докато служи в няколко държави от Централна и Южна Америка. От 1966 до 1970 г. е посланик на Гватемала в Париж, където остава до края на живота си.

През 40-те години на ХХ век творбите на Астуриас са насочени към изобличаване на престъпленията на гватемалския диктатор Мануел Естрада Кабрера. В „Царевични мъже”, романът който се счита за негов шедьовър, Астуриас описва жестоката окаяност на индианския селянин. Експлоатацията на индианците по банановите плантации е описана и в епичната трилогия: „Силен вятър”, „Зеленият картоф” и „Очите на погребаните”.