За ценителите на истински словесни шедьоври името на Андрей Платонов е много добре известно, а самият автор за тях е един от най-големите писатели на всички времена. Този Кафка на социализма дълго време стоя забулен в тайнственост и неизвестност, макар че митът за неговото забранено творчество бродеше из тоталитарна Европа като призрак на човек, комуто е отказано погребение... Днес този призрак е материализиран и духът на гениалния Платонов може спокойно да се върне в небесните селения - всички негови прозрения за бъдещето на обществото ни са публикувани, достигнаха до нас, но за съжаление не всички от нас дочакаха празника на катарзиса. Прозата на Платонов става все по-актуална, получава непрекъснато нови измерения от гледна точка на днешните обществени колизии, посланията му все по-дълбоко се канонизират в Новата библия на руската литература. Същевременно футуристичните му диагнози за най-съдбовния исторически експеримент в развитието на човечеството се четат като фантастичен видеолексикон. Това е проза едновременно на утопичния реализъм, на логичния абсурд, на художествената и обективната реалност.

 

След половинвековно забвение Платонов е напълно реабилитиран, изваден от сянката на сталинизма. Изваден, но не като политически труп от Музея на революцията, а като жив и темпераментен наш съвременник, знаещ почти всички отговори на въпросите, които ни измъчват. Твърдят, че днешната му слава в Русия може да се сравнява само с предреволюционната известност на Горки и популярността на Бунин - първия руски носител на Нобеловата награда. Но анализи на духовните му проекции се правят не само в Русия, а и във всички световни литературно-критически лаборатории, където се стремят да разгадаят енигматичната привлекателност на Платоновата проза с готовите "проби" от етеричните видения на Михаил Булгаков... Съпоставката между двата колоса е неизбежна, както е неизбежен изводът за общия им генетичен код.

 

 

 

- Румен Леонидов