Дмитрий Наркисович Мамин-Сибиряк (25.10. (06.11.) 1852 г, село Висимо-Шайтанский завод, Пермска губерния, сега село Висим, Свердловска област - 2 (15).11. 1912 г., Санкт Петербург) е руски прозаик, драматург, автор на произведения за деца. Роден в семейство на свещеник. Учи в училището за деца на работници във Висим, в Екатеринбургското духовно училище (1866-1868) и в Пермската духовна семинария (1868-1872), във ветеринарното отделение на Петербургската медико-хирургическа академия (1872-1876), в юридическия факултет на Санкт Петербургския университет (1876-1877), но прекъсва поради финансови затруднения и плеврит. През 1877 г. се връща в Урал, работи в Екатеринбург. От началото на 1880-те г. се занимава активно с литература. От 1890 г. живее в столицата. През 1911 г. след кръвоизлив в мозъка се парализират ръцете и краката му. През лятото на 1912 г. отново заболява от плеврит и скоро след това умира. Погребан във Волковското гробище в Санкт-Петербург. Първото му белетристично произведение "Тайните на зелената гора" излиза в сп. "Кругозор" през 1877 г. и е посветено на Урал. Автор на поредицата от пътеписи "От Урал до Москва" (1881-1882), романите "Във водовъртежа на страстите" (1876), "Приваловските милиони" (1883), "Планинско гнездо" (1884), "Бурен поток" (1886), "Именник" (1887), "Три края" (1890), "Злато" (1892), "Пролетни бури" (1893), "Без заглавие" (1893), "Черти от живота на Пепко" (1894), "Хляб" (1895), "Ранни кълнове" (1896), "Всеобщ любимец на публиката" (1898), "Падащи звезди" (1899), сборниците с разкази: "Уралски разкази" (1895), "Сибирски разкази" (1889), както и "Приказки на Альонушка" (1894-1896).