От средата на 50-те години ограниченията на режима спрямо Асен Христофоров постепенно намаляват, макар че той продължава да бъде смятан за политически подозрителен. Още през 1954 г. е активен участник в Кабинета на преводача при казионния Съюз на българските писатели (СБП), от 1957 г. публикува собствени текстове, а през 1959 г. става член на СБП. През 1960 г. делото му в Държавна сигурност е закрито.

 

В този период Асен Христофоров се отдава на преводи и писане, публикува мемоарни, пътеписни и краеведски книги: В дебрите на Рила (1957), Скици из Рила (1957), Мацакурци (1958, 2 изд. Вуцидей), Ангария (1960), Искровете (1962) и други. Превежда от английски Белия зъб на Джек Лондон, Джоузеф Андрюз на Хенри Филдинг, сборника с разкази "Дъблинчани" на Джеймс Джойс, Трима души в една лодка на Джером К. Джером, творби на Емили Бронте и други.

 

През 60-те години Христофоров е смятан за достатъчно политически безопасен, за да му разрешат да пътува в чужбина, макар и с бюрократични трудности - първоначално в Съветския съюз, а през 1968 и 1969 година - и в Западна Европа, където се среща с някогашни познати в Швейцария и Англия. През този период той боледува от бюргерова болест, през 1965 г. влиза в болница, а второто му посещение в Англия е с цел лечение. За известно време е назначен на щат в СБП, за да може да получи пенсия.