С новата си книга Бончо х. Бонев ни поднася скъпите образи на едно недавашно минало, нарисувани върху фона на нашия народен бит: хубостите на българската земя, нравите на едно общество, което иска да се обособи в отбор.
С един затрогващ реализъм авторът успява да ни представи своите герои в тяхната среда, дето те изпъкват ярко, убедително и живо.
Още в първия разказ "Огнището" авторът ни дава сетния час на един от неговите "пътници:, който след дълго странстване се връща в родната си къща, продадена от братята му на чужди хора и там, край огнището, дето са седели дедите му, баща му и майка му, той "се унесва в сладка дрямка и тихо заспа.
Мир и покой, сънен покой, покоят на вечността се разля в душата му. И тишина, странна тишина, настъпи. Огънят огряваше лицето му, а жарта, на грамада, бавно тлееше."
В разказа "Празник" пред читателя се разкрива живописната картина на манастирския събор, пълна с идиличност, наситена с багрите на един от онези наши народни празници, които привличат хиляди богомолци по манастирите и съставляват един трогателен религиозен екстаз на нашия народ.
Върху фона на този манастирски събор Бончо х. Бонев ни дава оригиналния и интересен образ на своя герой, дядо Богдан, бивш селски учител, сладкопоен псалт, спретнат, мъдър и тежък селски първенец.
Разказът "Чифликът чардаклия" ни дава картината на турския феодализъм през време на нашето робство. Авторът ни описва един от грамадните турски чифлици, разположен между Цариградското шосе, Искъра и селото Казичене.
Плодородна и богато напоявана земя, безброй стада, тучни ливади, обширни кории и овощни градини са съставлявали огромното богатство на това пашовско владение, в което са работили хиляди българи.
"Но истинската гордост на Чардаклия са били богатите му ниви - пространни, разработени, поръсени с обилната пот на робска ангария." След Освободителната война този чифлик, разоран от околното население, преминава в ръцете на стария софиянец-кореняк Боне Петров, който го възстановява.
"Благословен труд кипеше в ранната пролет. Животворни сили се пилееха обилно за благоустройството на новия чифлик, израсъл като райски кът всред запустението на предишния."
Този великолепен разказ на Бончо Бонев по своя жив и високо художествен натурализъм, по сочните багри на богатото табло, по интересния, вече отминал живот на нашите робски дни, както и по широкия размах, с който е обхваната цялата тази композиция, прави книгата на Бончо х. Бонев ковчег на съкровище.