Книгата е преподвързана.

 

Юни 1456 година. След редица горещи дни - тревожна, пълна с проблясъци, бурна нощ. Някогашният Дофин на Йоана сега е крал Карл (Шарл) VII Френски, наречен още Победоносни. Той е на 51 години и лежи в постелята на един от кралските си замъци. Креватът, поставен две стъпала по-високо от пода, не скрива високия стреловиден прозорец в средата на стената. По балдахина - кралските гербове. Като се изключат балдахинът и купищата възглавници, из голямото, покрито с одеяла и украсени бордюри легло, не може да се различи нищо. Карл не спи - чете. По-точно - разглежда картинки от Буке в книга от Бокачио. Свитите колене му служат за пюпитър. Наляво, върху ниска масичка - икона на Мадоната, осветена от цветни восъчни свещи. Стените са закрити от полюшващи се на течението изрисувани завеси. При раздвижване на въздуха преобладаващите в тях жълти и червени цветове ги правят подобни на пламъци. Вратата е вляво от Карл - в най-отдалечения ъгъл. До кревата - пъстро и красиво кречетало. Бие далечен часовник - половин час; Карл обръща страниците. В един момент шумно затваря книгата, захвърля я, хваща кречеталото и енергично го завърта. Оглушителен трясък. Влиза ЛАВЕНДЮ, състарен с 25 години. Той е добил странна и внушителна осанка. Карл явно не го е чакал, защото рипва от леглото, отскачайки към вратата.

КАРЛ. Кой сте вие? Къде е благородникът, дежурен по моята спалня?

ЛАВЕНДЮ (тържествено). Нося ви щастлива вест за велика радост. Веселете се кралю, ибо снето е петното от вашия род и от вашата корона. Дълго бавеното правосъдие най-после възтържествува.

КАРЛ. За какво говорите? Кой сте вие?

ЛАВЕНДЮ. Аз съм брат Мартин.

КАРЛ. А кой е този, с ваше позволение, брат Мартин?

ЛАВЕНДЮ. Монахът, който държеше този кръст, когато Девата погиваше в огъня. Двайсет и пет години изминаха оттогава, тоест - около десет хиляди дни. И през всеки от тях аз молех Бога да оправдае своето чедо на земята, тъй както го е оправдал на небето.

КАРЛ (успокоeн сяда на постелята). О, спомням си сега. Чувал съм за вас. По никакъв начин не сте могли да забравите Девата. Присъствахте ли в съда?

ЛАВЕНДЮ. Дадох показанията си.

КАРЛ. Свършено ли е всичко?

ЛАВЕНДЮ. Всичко е свършено.

КАРЛ. Успешно?

ЛАВЕНДЮ. Неизповедими са пътищата Божии.

КАРЛ. Това - в какъв смисъл?

ЛАВЕНДЮ. В съда, който изпрати светицата на клада като еретичка и вещица, беше явена истината. Законът се изпълни - беше проявено милосърдие повече от обичайното. Нямаше нищо неправилно, освен последната и ужасна несправедливост на присъдата и безпощадния огън. На този съд, от който ида сега, се разкриха клетвопрестъпничества, подкупи, клевета срещу мъртви, които са изпълнявали дълга си по свои разбирания, страхливо отклоняване на въпроси и съчиняване на басни, които не биха измамили дори един селски ратай. И все пак след това оскърбление на правосъдието и посрамване на Църквата, след оргии от лъжи и глупости, истината възсия като слънце по пладне. Белите одежди на невинността са очистени от саждите на тлеещите главни; праведният живот е осветен. Вярното сърце, което оцеля в пламъците, получи благословение; великата лъжа е принудена навеки да замълчи; и великата вина е оправдана пред човечеството.

КАРЛ. Друже мой, тъй като сега никой вече не говори, че вещица и еретичка ме е коронясала, аз няма да се залавям за хитрините, които са вършени около това. И Йоана не би се заловила за тях, ако всичко се бе свършило, както трябва. Не беше от тоя вид хора - познавам я! Състоя ли се пълна реабилитация? Аз доста ясно дадох да се разбере, че не са нужни никакви глупости в този смисъл.

ЛАВЕНДЮ. Тържествено обявявам, че съдиите ѝ бяха преизпълнени с разврат, блюдолизничество, лъжа и лукавство. Четири вида пороци.

КАРЛ. Какво ще мислим сега за пороците! Нейните съдии измряха.

ЛАВЕНДЮ. Нейната присъда е касирана, анулирана, обявена за нищожна и сякаш несъществувала - лишена от всяка сила и значение.

КАРЛ. Добре. Сега вече никой няма да се съмнява в моята коронация, нали?

ЛАВЕНДЮ. Дори Карл Велики и цар Давид не са били удостоявани с по-свята коронация.

КАРЛ (става). Превъзходно! Помислете само какво значение има това за мен.

ЛАВЕНДЮ. Мисля само за значението, което това би имало за нея.

КАРЛ. Това не бихте могли. Никой от нас не знаеше никога какво значение би имало в нейните очи това или онова обстоятелство. Тя не приличаше на никого. Беше длъжна сама да се грижи за себе си, където и да беше, защото аз не можех да се грижа за нея, а и вие също, каквото и да си мислите. И вижте какво ще ви кажа за нея: дори при наличието на цялото днешно преклонение пред нея, ако приемем, че сега бихте могли да я възкресите, то пак бихте я изгорили след не повече от шест месеца. И пак ще ви се наложи да държите същия кръст. И тъй (кръсти се), нека тя почива в мир, а ние с вас да мислим за своите дела, вместо да се бъркаме в нейните.

ЛАВЕНДЮ. Не дай Боже да нямам дял с нея или тя с мене! (Обръща се и си отива, говорейки). От днес моят път няма да минава вече през дворци и събеседването с крале няма да е мое събеседване.

КАРЛ (следва го до вратата, като я затваря след него). Желая ти всичко най-добро, мъжо свети. (Връща се в средата на стаята, спира се и продължава с ироничен тон). Забавен човечец. Как ли е влязъл тук? Къде са хората ми? (Нетърпеливо приближава леглото и завърта кречеталото. През отворената врата нахлува вятър и разтърсва завесите на стените. Свещите гаснат. КАРЛ крещи в мрака). Ей, вие там! Да дойде някой да затвори прозорците! Всичко се разхвърча! (Светлина осветява отвън стреловидния прозорец. Върху него се очертава някаква фигура-силует). Кой е там? Какво е това? Помощ! Убийци! (Разнася се гръм. КАРЛ се хвърля в леглото и се покрива с одеялото).

Гласът на Йоана. Тихо, Карленце, не бой се! Защо вдигаш такъв шум? Никой не те чува. Ти спиш. (Фигурата ѝ се очертава край кревата му, обкръжена от зеленикава светлина).

КАРЛ (поглеждайки изпод одеялото). Призрак ли си сега, Йоана?

ЙОАНА. Дори и призрак не, горкичкият ми! Нима бедното изгорено момиче може да стане призрак? Аз съм само сън, който ти се присънва. (Става по-светло и двамата стават различими: Карл седи на леглото, Йоана е права). Изглеждаш много по-стар, момче.

КАРЛ. Остарях. Наистина ли спя?

ЙОАНА. Заспа над глупавата си книга.

КАРЛ. Тя е много забавна.

ЙОАНА. Но не толкова, колкото това, че аз умрях, нали?

КАРЛ. Наистина ли умря, Йоана?

ЙОАНА. Умрях, както умират всички - напуснах тялото си.

КАРЛ. Чудно! Болеше ли много?

ЙОАНА. Кое?

КАРЛ. Да гориш на клада.

ЙОАНА. О, това ли? Не мога да си спомня. Отналало май болеше, но после всичко се обърка и, когато се освобождавах от тялото, май не бях съвсем с ума си. Ако си мислиш, че от огъня боли, ще тръгнеш ли да пипаш огън? Е, как я караш оттогава?

КАРЛ. О, не е зле. Знаеш ли - сега аз сам предвождам армията си и печеля сражения. Газя из изкопите в кал и кръв до пояс. Катеря се по стълбите, а пред мен и около мен - камъни и горяща смола. Също като тебе.

ЙОАНА. Сполучих ли да те направя мъж, Карленце?

КАРЛ. Както виждаш. Сега съм Карл Победоносния ... Трябва да съм храбър, защото и ти беше храбра. И Агнес поприбави нещо към моята храброст.

ЙОАНА. Агнес? Коя Агнес?

КАРЛ. Агнес Сорел - жената, която обичам. Тя често ми се присънва. А тебе още никога не съм сънувал.

ЙОАНА. И тя ли умря като мен?

КАРЛ. Да, но не приличаше на теб. Беше жена.

ЙОАНА (като се смее от все сърце). Ха-ха-ха. А аз не бях жена - изглеждах груба - същински войник. Можех да мина за мъж, кажи-речи. Жалко, че не съм се родила мъж ... Нямаше да ви създам толкова грижи. Впрочем, докато вие лежахте, забили нос в калта, моите мисли витаеха в небесата и божията слава ме осеняваше. Затова и мъж да бях, все едно - пак щях да ви преча. Кажи ми сега какво се случи, след като на вас, умните хора, не ви хрумна нищо по-добро от това да ме превърнете в купчина пепел.

КАРЛ. Твоята майка и братята ти подадоха молба в съда делото да се разгледа отново и съдът обяви, че съдиите ти са били обладани от разврат, блюдолизничество, лъжа и лукавство.

ЙОАНА. О, не! Бяха куп честни глупаци, които се считаха длъжни да изгорят по-добрите от себе си.

КАРЛ. Присъдата, провъзгласена над теб, е касирана, анулирана, обявена за нищожна и сякаш несъществувала - лишена от всяка сила и значение.