От аминокиселините, разтворени в първобитния океан, отначало се образуват белтъчните коацервати, сгъстени белтъчини. Те правят първата крачка по пътя на жизнения прогрес — започват да обменят вещества с околната среда. Те се разкъсват на две части и се размножават, като постепенно придобиват и други жизнено важни качества и се превръщат в миниатюрни едноклетъчни организми. Белтъчните „капки" успяват да запазят в първоначалния хаос индивидуалните си качества, тъй като придобиват удивителното свойство наследственост. Живата материя придобива истинско безсмъртие. От този момент всяко същество, което умира, продължава да живее в потомците си. От милионите индивидуални варианти оцеляват най-сполучливите, най-добре приспособените към околната среда. Те запазват и подаряват на потомците си своите най-добри качества. Те пък, след като ги усъвършенствуват, ги предават по-нататък като щафета от поколение на поколение.