Наречен на името на своя откривател Лорънс Дж. Питър, Принципът на Питър е публикуван за пръв път през 1969 г. в едноименната книга на Лорънс Дж. Питър и Реймънд Хул, където в хумористичен стил са изложени възгледите на авторите. В общи линии Принципът на Питър гласи: „В една йерархия всеки се стреми да достигне своето ниво на некомпетентност.”

Питър прави своите наблюдения в системата на канадското образование. Един от многото примери за действието на принципа е този с учителя, който е много добър педагог и бива повишаван в йерархията, докато не става училищен съветник. На този пост той не върши никаква работа, защото тук не се изисква педагогически опит, а съвсем други – управленски – качества. Учителят е достигнал своето ниво на некомпетентност.

Друг пример е този с офицера, който бива непрекъснато повишаван за успехите си на бойното поле. Накрая той бива назначен на дипломатическа мисия, където има пълен неуспех – с другите дипломати той се държи така, както е свикнал да общува с войниците си на бойното поле. На този си пост офицерът е достигнал своето ниво на некомпетентност.