Законите на Паркинсон са афоризми относно управлението на хора, процеси и ресурси. Формулирани за първи път като хумористично есе в списание „Икономист“ през 1955 г. от Сирил Норткот Паркинсон. По-късно есето е развито до книгите Законът на господин Паркинсон и Законът на госпожа Паркинсон 

I-ви закон: „Работата се разраства до запълване на наличното време.“
II-и закон: „Разходите се вдигат за да поемат приходите.“
III-и закон: „Разрастване означава усложняване, а усложняване — упадък.“
IV-и закон: „Броят на хората в работна група нараства независимо от количеството на работата за вършене.“
V-и закон: „Ако има начин да се забави решението на важно решение, чиновникът винаги ще го намери.“
Закон на мълчанието: „Прогресът на науката се променя обратно пропорционално на броя на публикуваните списания.“
Закон на забавянето: „Забавянето е най-смъртоносната форма на отказ.“
Закон на данните: „Данните нарастват до запълване на капацитета на носителя на данни.“
Закон на оперативките: „Времето прекарaно в съвещание относно даден проблем е обратно пропорционално на стойността му.“

Закон на хиляда: „Фирма с повече от хиляда служители е самозадоволяваща се империя, създаваща толкова много вътрешна работа, че впоследствие да не се нуждае от договори с външния свят.“